Продължават спомените от блог.бг
принцесите
Ето, да се види, че и от мен може да струи доброта и човещина, че и аз в дълбоката си същност съм едно мило и романтично същество, а не някакъв потребител на нежния пол.
Да - има и такава категория, както е казал един известен дребен политик с козя брадичка, визирайки естествено не жени, а една партия. /то наистина какво ли е да си лягаш всяка вечер с Крупская, мъка непосилна, от това ще да е изтрещял човека и трябва ли да се чудим, че се е забавлявал като е стрелял от "Аврора"/.
Категорията "принцеса", трябва да си призная, ми е ужасно любима. Характеризира се основно с това, че заради дамите от тази категория всеки уважаващ себе си свещенник хвърля расото , а също и с изключителната си рядкост. Забележете, не говоря просто за красота - принцесите не просто са красиви, те са секси. Това излъчване , което притежават, кара душата ти да се усмихва, коленете да омекват, а едни други части на тялото да правят точно обратното на омекване.
Виждал съм и блондинки принцеси и брюнетки такива - и женени, и разведени, и самотни.
Няма по-голямо удоволствие от това да разпознаеш принцесата в някоя Пепеляшка и да я накараш да разбере,че е принцеса, а и целия свят около нея втрещено да осъзнае какъв диамант се е криел в околностите.
Принцесите са непретенциозни - те се чустват еднакво добре в пицария, в "Хепи" и в ресторант, в който само ордьовърчето е минимална заплата. Сядат с царствен жест в последния модел на БМВ и също с толкова царствен жест в съвсем непретенциозна Тойотка. Пият от бира на плажа до уиски Лафрог.
Правят прекрасен секс в колата, в скъп хотел и на гости.
За жалост са прекалено малко, за да може по-добрата половина на човечеството да се чуства като в рая.
старите гаджета
За старата любов докрай... дето викаше Робърт Бърнс. Макар че аз повече харесвам "Джени", защото съм свалил десетки гаджета в клубове с един определен куплет /няма да издавам тайни кой е, защото плагиати много/.
Та старите гаджета са нещо , което може да бъде както безкрайно досадно , така и изненадващо свежо. Проблемът е не в това как сте се разделили - мирно или със скандал - а на какво е налетяла след вас.
Ако е налетяла на някакъв селски тарикат - имате възможността само с едно намигане да скочи в леглото ви, но ако е имала късмета да попадне на нещо по-високо от средното в страната - по-вероятно ще ви скъса нервите и ще ви накара да ревнувате.
Изненадващо е как старите гаджета, които така или иначе познавате като сексуални техники могат да ви научат на твърде неочаквани неща само след тримесечна раздяла.
Друго очевидно предимство е, че в повечето случаи не се налагат специални подготовки - дори кварталната кръчма е прекрасно място , където "помниш ли" и "беше супер" звучат безкрайно романтично. Единственото неудобство е, че една прекъсната връзка започнала втори път обикновено трае безкрайно и свършва по най-страшния начин за всеки свободолюбив мъж - с брак.
еднократните
Говоря за онези абсолютно случайни връзки , които могат да ви се случат три пъти в една седмица или пък нито веднъж в живота.Естествено, че 70 % от това случване зависи повече от вас отколкото от дамите, но въпреки това и за тази група има известни тънкости, които трябва да се спазват, ако искате да я видите в леглото си.
Еднократните твърде често са доста секси и поради тази причина са център на внимание за много мъже. Срещат се предимно по купони, които са на принципа на "отворените врати", тоест- "един приятел чул от друг приятел,че един познат заформя купон у тях" или в култови дискотеки (не чалготеки), където еднократната е отишла с приятелки на женско парти.
Основната грешка при еднократните,допускана от мъжете е, че се опитват да ги впечатлят по всички възможни глупави начини : момчета, не правете така.Мислите ли, че можете да изненадате еднократната като й поръчате едно мохито или ако и купите цвете от преминаващите за случая лели?
Да,да, ама не, както казваше един водещ в моето детство.Не става така. Влюбените погледи и романтичните въздишки също не вършат работа.
За да спечелите в 30 % отслучаите е достатъчно да зададете правилия въпрос - "у вас или у нас". Наистина - 70 % ще ви откажат, но и заради останалите 30 си струва да се опитва.
Опасността е само в това, че може да ви хареса, а както казва и заглавието - тази група не става за втори път. Ако се примирите с тази мисъл и не се влюбвате - еднократните са наистина нещо прекрасно.
обърканите
Я, ще възклине някой , тази категория откъде се пръкна и как се появи?
Ще отговоря, значи, направо ще отговоря - като маршрутка в пиков час е, изневиделица идва, неясно откъде, още по-неясно е в каква посока ще те отведе, но най-важната характеристика на тази група е,че си въобразява.
Не зная дали има нещо по-досадно от жена, която си мисли, че щом си я хвърлил на леглото вече и дължиш света или поне кожено палто. Не ги бъркайте с меркантилните, за тях ще стане дума по-късно, за обърканите говоря.
Основната им характеристика е, че гледат на мъжете като на платинена кредитна карта, без при това да си поставят за цел да я изпразнят в първия магазин за бижута. Зная, че звучи леко объркващо, но които е попадал на такива ще ме разбере, а спомените могат и да разтърсят крехката му душевност. От една страна уж не са претенциозни, но от друга... не мога да разбера как всъщност им е все едно дали ще ги заведеш на пицария или в скъп ресторант и в същото време нагло да те набутват по златарски магазини като погледите им, неясно защо, се спират само върху бяло злато и то непременно с някакъв камък, колкото по-скъп, толкова по-добре.
А в същото време сексът им - обикновено де - е конвенционален, не предлага разнообразие и най-често не струва.
Лошото е, че тази група често бива обърквана с романтичните, от което и следват различни, най-често трагични ,недоразумения.
непринудено усмихнати и винаги готови за секс
Не, това не са нимфоманките. Онези са нещо друго и съвсем различно - онези правят секс като за последно , понякога и със злоба, ама зя тях ще има отделна глава. Говоря за непринудените сладурни, които са с толкова широки сърца, че цялата мъжка половина от човечеството може да се събере вътре и пак ще е достатъчно широко.
Обикновено са леко пухкави, не казвам дебели, но със сигурност поне със седем килограма над моето естетическо усещане, понякога са с лунички, не е задължително, говорят много, ходят по дънки и често казано май не им пука как изглеждат в очите на другите. Пият бира направо от шишето, ползват алтернативен транспорт /това да се чете ,че можете да ги качите даже на трамвай, приемат го в рамките на нормалното/, предпочитат срещите в сладкарница, защото обожават сладкото и винаги можете да ги почерпите с дюнер. Една единствена току-що откъсната от парка роза ги умилява като букет от 200 лева, не помнят имената на всички, с които са преспали, защото това някак не ги интересува, но могат да разказват удивителни дълго спомени от детството. Не разбират моногамията, но по правило не практикуват секс, в който участват повече от двама.
Сексът с тази група може да бъде и забавен, стига да не го вземате прекалено сериозно и да не очаквате някакви изненади освен различните места, където се практикува.
неповторимите
Да де, това са тези, които не искате да "повторите", защото... ами просто не ви се иска. Причините може да са безбройни, но най-вече и паче могат да бъдат онагледени със следния виц:
Възрастна семейна двойка в Москвич 12-ка, с изгорял преден ляв фар е спряна от катаджия. Бабата леко недочува.
Катаджията:
- Документите за проверка.
Бабата:
- Кво, кво?
Дядото:
- Документите иска човека ма, глухо.
Катаджията:
- Не работи левия фар.
Бабата:
- Кво, кво?
Дядото:
- Фарът не работи ма.
Катаджията - разглежда документите:
- Я вие сте от Смолян.
Бабата:
-Кво, кво?
Дядото:
- Вика , че сме от Смолян ма.
Катаджията:
- Помня, помня... В Смолян съм правил най-лошия секс през живота си.
Бабата:
-Кво, кво?
Дядото:
-Вика ,че те познава лично ма.
такива работи....
срамежливите с подсъзнание
Няма как - дългът ме зове и не мога винаги да се измъквамс вицове и пошли историйки.Вашият покорен разказвач е длъжен да остави истината за историята, защото истината е важна, жените са важни, както е казал Ани Илков (колко от вас всъщност са чели Ани?) , а да се знае типологията е още по-важно, защото идват нови невръстни поколения и трябва да не повтарят нашите грешки.
Срамежливите са лесно разпознаваеми, защото се обличат по най-невъзможния начин, с цветови комбинации , които действат на всеки недалтонист (колко е щастлив Дони, а?) потресаващо. На мен ми е идвало да седна на средата на улицата и да дочакам трамвай номер 7 да мине върху ми. По-смелите от тях дори слагат очила с дебели рамки, за да доубият всичко мъжко в нас и да не помислим за секс в продължение на дълги седмици.
(Честно казано харесвам тази категория по време на световното по футбол, защото съм запален фен и така не се разсейвам)
Оказва се, обаче, че срамежливите с подсъзнание могат да бъдат или даже по-лошо, не могат, а са доста палави в леглото и разсъблечени до прашки и сутиен и след като си забравят очилата на огледалото в банята изглеждат дори по-добре от други , далеч по-любими категории.
За вечеря даже и не споменавам, туй като с тези дами никой не би се показал даже в култовата квартална кръчма "Тенекиите". За хотел също не може, защото рецепционистките, макар и видели какво ли не ,могат да умрат от смях, а дори и непредумишленото убийство е подсъдно.
В леглото, обаче, срамежливите изведнъж се превръщат в своя антипод - тоест ще сте винаги отдолу. Няма начин, проверил съм го, на молба съм го обръщал, със сила съл опитвал - не става. Хвърлят те, хвърлят ти се отгоре и на теб не ти остава нищо друго освен безизразно да зяпаш в тавана и да се надяваш на чудо, демек дамата да свърши максимално бързо и да те остави да избягаш, без да ти се налага да го правите втори път. Но понеже чудеса не стават...
Ако сте склонни на този вид секс и ви влече - огледайте се - при комбинацията розова блуза, зелена пола и червени чорапи - вие сте на ход.
фригидните
Ах, ще възкликнат пуританите, не те е срам да говориш за такива неща. Не, ще кажа честно и почтенно - никак не ме е срам даже и се чудя защо толкова забавих да опиша тази категория.
Фригидните е една тежка дори за помисъл категория - тежи като главата ми след денонощно обикаляне по кръчми, като воденичен камък, закачен на едно много интимно място и провиснат от мост, например Аспаруховия във Варна.
Проблемът на тази категория е, че няма конкретно описание, а се прикрива в най-разнообразни форми. Дори хамелеоните нямат такова разнообразие от прикрития, въпреки че се славят - поне според Енимъл планет - като най-такова... абе разнообразни гадинки.
Та фригидните могат да ви изненадат изад ъгъла, на работното място, в дискотека и къде ли не като повечето от тях се държат като типични представителки на категорията, зад която се крият.
Проблемите настъпват по тъмна доба, тоест в леглото, когато застават в поза "все ми е едно какво правиш - стига само да е по-бързо". За всички искрени и нежни души, към която категория причислявам и вашия разказвач, това действа като поливане със струя от пожарникарски маркуч тъкмо когато сте задрямали на плажа. Няма нищо по-смазващо за мъжкото самочуствие и мъжката ерекция от тази категория, стига да не сте от типа "по-добре една бърза злодейка в банята" /няма да се спирам на типологията на мъжете, тъй като според мен поне това трябва да го направи някоя дама/.
Последният път, когато налетях на тази категория, защото както е казал авторът - късметът може да излезе на един, може на друг, а може да огрее и някой напълно невинен човечец - единственото нещо, което успях да промълвя беше :
- А поне мигай , за да разбера,че си жива.
Както сами се досещате - бях изхвърлен на улицата, което всъщност и целях.
Спасението на давещите се, както правилно са отбелязали класиците, е дело на самите давещи се.
малко обобщение
Ще се наложи да пообобщаваме : до тук описахме едни общи параметри, едни типологии и типове, с които можеш да се срещнеш в ежедневието. От тук нататък ще се наложи да преминем - поне за известно време - в личното, интимното, в онзи тесен кръг, където името ще има значение. както би казал Умберто Еко - "името на розата е роза, е роза, е роза", макар че силно подозирам,че е имал нещо друго предвид, но поради високата семиотичност на текста не си позволявам да го тълкувам.
Ако трябва да бъда директен - ще разказвам лични истории, свързани с конкретни хора /ако знаете колко искрено се надявам да не ме набарат,че пиша за тях в публичното пространство/, като - естествено - имената ще бъдат подменяни, защото... абе най-малко защото част от дамите са омъжени или имат сериозни приятели, а от дете не съм привърженик на физическата разправа, особено ако става дума за мен самия.
Така че - шумете дебри и балкани, трепери народе - истината идва.
Грозните
Ндам, след дозата капучино, вдигането на температурата в стаята и един приятен мейл, вашият покорен разказвач отвори очи, видя ,че всъщност светът е прекрасен и отново стана познатият ви мил, добър, непринудено добродушен човек, какъвто всъщност е бил винаги.
Нека да отдадем заслуженото и на грозничките, че те , милите, винаги са в дъното на салона, далече от светлитата на прожекторите и изобщо се чустват твърде неудоволетворени във всяко едно отношение.
Нека поясним отначало - не харесвам грознички. Естет съм, душата ми не дава да лъжа и не съм се превъзнасял , за щастие, пред нито една от тази категория, независимо дали съм бил с жена в последните шест месеца /а, това май не ми се е случвало от казармата, да не бъда де/.
Като казвам грознички нека да бъда ясен , защото всеки има своя представа за грозното /странно!/ , защото за красивото обикновено сме на едно мнение.
Грозничко ми е ,когато на дамата мустаците са модел Филип Тотьо - 1870 година и ги засуква със замах. От такива бягам твърде бързо и твърде далече.
Не харесвам и дебели, втрисат ме. Пъпчивите също. Плешивостта при жените ме докарва почти до лудост.
Някак си не вярвам на вътрешната красота. Това, че евентуално ще са всеотдайни във всяко едно отношение не ми създава душевен комфорт, напротив.
Но - както казах и в началото - понеже съм твърде добър, винаги съм се радвал, когато някой мъж се навие да обгрижва категорията. Светът се стреми да постига равновение и в това е чарът му.