събота, 2 април 2011 г.

Девойката, която ми постла легло (Не по Бърнс)

Има някаква зависимост между това колко тъпо може да изкараш на кръчма и дебелината на певицата.
Тук веднага следва абсолютно резонния въпрос - какво, по дяволите, правя на кръчма , в която се изявява дебела певица, изрусена, на възраст малко под 95 точки за пенсия?
Вика му се "парти", организирано от колеги, и по този повод няма измъкване.
Както е ясно, в подобни места музиката се колебае между "Бяла роза" и евъргрийни от времето на ранното диско, когато даже геройте от "Оркестър без име" са били в невръстна възраст. А в моментите, когато оркестърчето почива - демек певицата да се натъпче - диджея поздравява с най-големите хитове на някакви каки с имена като Галена, Малена, Малина, Къпина и прочее недоразумения.
Срещу 10 лева поне пусна един Брегович, че можах да преглътна без проблем второто пиене.
На дансинга се друсат в нечленоразделни тактове някакви хора, а на мен ми е тъпо.
И си тананикам Браян Адамс, Род Стюард и Стинг. Ей тази песен си тананикам и си мисля колко по-прекрасно би било, ако сме двамата на пиано-бар.




 Тъпа петъчна вечер.

2 коментара:

  1. Друго си е парти с Це, Чу, Хи и Ку! Яко се забавляваш, нали?

    ОтговорИзтриване
  2. Ковача цял се изпотил,
    но подковал жребеца.
    За този труд му заплатил
    с един сонет жребеца.
    /по Бърнс/

    ОтговорИзтриване