09:48 - За поетите в този сайт - кратка дисекция
Вчера, провокиран от публикацията на една съблогърка тук, реших да се отдам на неблагодарната работа да проверя някои неща.
Ей така, за себе си, дето се вика.
Въпросната дама беше възмутена (и с пълно право) от някои тенденции тук. Ще си позволя да я цитирам - надявам се авторката на блога, mafani, да няма нищо против, че го правя.
" Защо така не мога да разбера, тук има някакви явно, неписани правила да се харесват публикациите на определени хора, ако ще и те да са празен лист или най-много нещо черно като точка на бял фон. "
Така...
Няма да изпадам подробности относно нейната публикация.
Замислих се обаче над казаното.
И почти веднага в главата ми просветна една дума.
Поет...
Поетеса...
Поети...
Оказа се, че по някакъв начин, досега съм успял да се опазя от поетичната напаст и да продължа да живея кротко живота си на блог-циник с не особено голяма популярност и никаква твръда група хардлайнери около себе си. Защото, някак автоматично, като видя блог със заглавие "Очите на пръстта", "Сянка от стъпки", "Лятна снежна приказка", "За теб и твойта парадигма бяла", "Звукът на твоето червило" и други подобни лайна, ги отминавам с гадене в стомаха и позиви за повръщане.
В доста случаи позивите за драйф са истински, повярвайте...
Та реших да се разровя в торната купчинка от блог-поети и да видя поради що те са най-популярни и т.н., и т.н.
Оказа се, обаче, че въпросната купчинка е огромен лайнян куп, който смърди отдалеч. Толкова много поети и поетеси има тук, че сайтът е заприличал на вестник Литературен фронт.
Авторите-поети, барабар със свитата си ибрикчии и анални лизачи, образуват внушителна група хора, срещу която ние, нормалните, не бихме могли да се преборим и при най-голямо желание.
Трябва да си призная, че издържах само трима или четирима - не помня вече. Не съм нито мазохист, нито някакъв аскет-стоик, че да си причинявам такива неща повече от двадесетина минути.
Жалостивите опити за поезия, с които тук е пълно, ме накараха да преосмисля фундаментално живота си.
И, понеже съм пич, няма да ви причинявам и на вас същото.
Последното, което прочетох, беше аналния напън "Зелен човек" на поетесатаufff.
Виждам, че си умирате от желание да го прочетете - споко, в "Най-популярни" е.
Естествено, че ще е там.
Такааа...
Аз, обаче, нямам намерение да коментирам въпросната дрисня, която изцапа монитора ми с думички, римуващи се помежду си.
Няма да коментирам и мазните гъзни шпакли, които правоверните хардлайнери на въпросната г-жа ufff са изпльоскали върху Божествения й анус.
Друго ми направи впечатление.
Опитах се аз да напиша коментар - той беше кратичък... Само едно изречение.
Натиснах "Изпрати" и...
Ами как не се сетих, беееее....
"Мнението ви ще бъде публикувано след одобрението на автора".
Ха-ха-ха-ха!
Ами да.
Трябваше да се сетя по-рано. Явно, за да коментираш госпожа ufff, ти е нужен ей толкова дълъг, услужлив език, който да завреш в междубузието й... И то не лицевото й междубузие, ако ме разбирате...
Щото не всичко, което има бузи, е лице - нали така?
Явно тези хора не могат да живеят без коментари от рода на "божествено е, мила"
"Ех, да имаше и кой да я нарисува! Думите са толкова несъвършени(.
Благодаря ти!"
"За пръв път срещам идеята "да позеленея от радост". Досега се позеленяваше само от яд;) Чудесна хрумка си имаш, Влад!
Благодаря, че забелязваш зелените хора"
"В сърцето ми влезе! Много е красиво!"
Така... Спирам дотук, щото ще се издрайфам вече.
Имайте предвид, че съм избрал напълно произволни коментари.
Такова лизане човек не може да срещне даже в лесбийско порно.
И тогава, внезапно ми хрумна нещо.
Какво е поет?
И почти веднага дойде и неизбежната за хора като мен дефиниция.
Поет е човек, който много обича да поема чуждите езици в ануса си.
И, когато даден поет поеме вашия език, то тогава вашият език става поет (в смисъл, защото са го поели), ерго и вие ставате част от масовото Поемане и Интелектуално Лизане.
Този сайт е заприличал на групов секс между сексуално незадоволени лелки, като г-жа ufff, стари моми, геронтофили и всякаква интелектуа(на)лно извратена сволоч, която изпитва оргазми само ако лиже гъзове... Или ако й лижат гъза... Все тая.
Не знам за вас, но аз все още чувам шумолящия звук на стотиците грапави езици, опитващи се да проникнат колкото се може по-дълбоко в Поетичния Анус На Отдавна Мъртвата Култура, стенанията (от кеф) на г-жа ufff и всичко ми прилича на древноримска оргия...
С тази разлика, че там поне мацките наистина са си стрували.
п.с. Както и очаквах - постинга вече е изтрит))) По-лошо от поет-олигофрен е само поет-олигофрен-доносник)))
Ех, Станков, Станков, олигофрене (да ме прощаваш за интимното обръщение), винаги ще си мишка, доносник и тъпак))).
Хайде сега ме цензурирай, олигофрен!))))
Няма коментари:
Публикуване на коментар