понеделник, 28 февруари 2011 г.

Понеделник започва в събота

Нали блог.бг ме окраде като индобългарин релса, така че мога да си повторя това заглавие. Не, че е мое, на Стругацки е, но който е чел стария ми блог знае, че на постингите си слагам ей такива заглавия.
Съблазняващата функция на заглавието. Една германка имаше твърде занимателна студия на тази тема.
Опитвам се да възстановя някакви неща от блога, ама пусто като не помня всичко, което съм написал.
Ето един текст от времето, когато в блог.бг ме пускаха на Първа, висях в Избрани и изобщо))). Това е времето преди блога да се препълни с дебили и олигофрени, преди застраряващите леки да се подмокрят над простотиите на Станков и преди Цефула да почне да бълва порно като самосвал.
Блажени години...
Ето го и текста:



Пак ще се срещнем след 10 години...
Това ФСБ. Което го пускат на фирмени партита, сватби, срещи със съученици. И което винаги разплаква онази дебелана в ъгъла, която навремето ти се струваше, че е най-красивото същество на земята. Господи, какви съм ги вършил.
Винаги обещаваш. Срещи и раздели. Също като размисли и страсти.
Скитам из зелените поля на фантазиите. Алена жътва.
Стоп. Това заприлича на жената на Шрек. Неразположена на всичко отгоре.
Заигравки с цветовете. И с годините. И със спомените.
Всичко, от което се нуждаеш е любов.
Това пък е Бийтълс.
Дали всичко е любов и защо пък непременно да му вярвам на Джон Ленън? Нищо против човека, даже кофти, таковата, че са го гръмнали. Що му трябваше на Селинджър да пише за спасители и за ръж? И после Чапмън се разгърмял по улиците. Намерил кога да гърми, на 8 декември, да празнуват ли студентите или да тъжат за Джон – световна дилема. Добре, че тези новите студенти не слушат такава музика, а ако гръмнат някой от чалгата едва ли онзи с пистолета ще е прочел нещо повече от менюто през живота си. И добре, че не четат тия с пистолетите.
Литературата ни докарва до истерия. Пинчън, да вземем за пример – обявява серия 49 и после – неяснота, истерия, мрак, загадъчност. Ядосва ме Пинчън, признавам си. Предпочитам Еко, махалото му докарва до тиха или буйна лудост – в зависимост от темперамента – разни интелектуалци, особено онази част със секса, марксизма и ленинизма. Хип-хип-ура, добре, че не съм интелектуалец. Бродски май го беше казал – интелектуалец е понятие от 19 век. Харесвам го. И цитата харесвам и сонетите харесвам. Към Мария Стюард. Ей това е любов. Платонична, но истинска.
И наистина ли всичко е любов?
А сексът къде е?
Тук естети, деконструктивисти и дамите ще се възмутят. Искат флирт.
Мъжете плащат за секса с флирт, жените плащат за флирта със секс.
Изобщо – любовта е измислена от жените.
А платената любов от мъжете, дето не стават за нищо.
Поетично ми е.
Ставам цитатен. Като Ани Илков и “Под игото”. Странно, никъде на друго място май не го е публикувал. А трябваше. Готино е.
Някой пусна на жените мухата, че и те трябва да изпитват удоволствие от секса... опс, това не е Ани, Ал Бънди е. Ани Илков е друга бира, пак хубава, ама друга. И Константин Павлов е друга. Особено като стане дума за Беца – ей това е жена – с единия крак стъпила на Витоша, с другия на Стара планина и пак нема вид на разкрачена. Страшна работа, признавам си, неописуемост същинска.
Не си падам по ячки мадами. Когато една жена има мъжки хормони над 70 % се натъжавам. Ставам като Гилбърт Грей. А ако между краката й минава куче с кокал и не й цапа панталоните – направо се депресирам, изпадам в меланхолия и си пускам Вагнер. Тъжна работа.
Спомени, размисли, разбъркани мисли. Като понеделник сутрин след тежка неделна вечер. Или като незавършена пиеса за механично пиано. Макар че повече харесвам Кончаловски. Михалков също е готин, ама Кончаловски... Или Форман. Да разказва истории. С много музика. За Моцарт и Салиери. Обичам го този филм – вдъхновява ме. Заради него написах роман. Хубав, ама не го издават – от 8 години не го издават, захващат се и хоп, не искат. Дърпат се и отказват. Бил смешен, подигравал се с историята. Че какво лошо – историята да не е монахиня, че да не можеш да й се надсмееш – винаги може.
Като си задам въпроса колко време мина от първия брой на “Ах, Мария” и направо се плаша – стрес направо, а както знаем, стресът е по-опасен от цигарите. Или пък не е.
Истории.
Някои искат да разказват истории, други правят история, трети я записват. Аз май оставам само като наблюдател. Наблюдавам и водя записки – не по българските въстания, отдавна ги няма тези неща, а записки за света. Не изпадам в истерии, не се тръшкам и не ми се правят революции – омръзна ми. И да се гордея,че съм българин, и да ме е срам – все тая! Пак ще съм българин. Затова по-добре да се гордея. Това е Любен Дилов-баща. Страшен лаф. Помага за повдигане на националното самочувствие. Ако го разбереш – ако не го разбереш – нищо не помага.
Мир на земята и любов между хората – от две години издигам този лозунг, ама подкрепа няма. От нийде взора надежда не види, както се е изразил един поет. И Радецки не пристига с гръм и по двама на кон даже. Сам сред вълци. Като Костнър, Кевин. Танцувам. В ритама на ча-ча-ча. Миротворец съм направо – Клуни пасти да яде с неговото миротворство. Този като започне една борба за мир и камък върху камък не остава, ама да не се вглеждаме толкова в подробностите – симпатичен е, особено като Оушън. Разплака се на шоуто на Опра, а Брат Пит го изхваща. Това в третата част, ако някой не се сеща. Беше много мило, извънредно мило даже.
Чувствам се като в Забрийски пойнт. Ама го няма Антоньони, за да заснемем втора серия. Ще използваме за фон Белоградчик, измислил съм го, даже ще сложим автоцитати:
- Как се казваш?
- Карл Маркс.
- Как се пише?

Прекрасен диалог. Малко беше, но е прекрасен. Или пък беше прекрасен, именно защото е малко. То и диалозите в различните неща са като алкохола – някой път трябва повече, някой път по-малко, зависи от гледната точка. И от дамата отсреща на масата.
Прекалявам с цитатите – станал съм по цитатен от Швейк – и моят братовчед от Чешке Буйдовице построи къща на три етажа, на всеки етаж сложи по три тоалетни и накрая пак се насра на стълбите.

Между другото бирата “Будвайзер” – да си знаете де – не е американска, чешка била и била именно от това ми ти Буйдовице. И за това ми трябваше литературен герой, за да го разбера.

А не било време за герои, отдавна не е, още от времето на Фридрих Велики, крал на Прусия, битката при Лойтен, 1757 година – “Свини, вечно ли искате да живеете?” – най-доброто мотивационно изречение. Всички специалисти по човешки ресурси, дето говорят за мотивация да си го сложат най-отпред на презентациите.

Спомени и цитати – всякакви, прииждат като перфектна буря, налитат на талази – тъжно и смешно, крал Лир и Ричард ІІІ едновременно, направо се чудиш да се разплачеш или да се разсмееш. Най-добре го е направил Пригов, Дмитрий Александрович – заравя трупче на тавана и го нарича куртоазен маниеризъм.

Това последното е течение – литературно, не горното течение на Дунав.
Наричай ме млад стрелец, не зная къде отивам и само Господ знае къде съм бил – това пък Бон Джоуви. И него го обичам.
Напоследък започнах да броя нещата, които обичам, а не тези, които не обичам – хем списъка е по-къс, хем е позитивен, хем повдига настроението. И никога няма да откраднеш кон от човек, който не обичаш.

Историята на Били Хлапето – толкова е добра, че даже Борхес не се посвени да я разкаже. Хорхе Луис Борхес. Хорхе, също като онзи, дето пазеше библиотеката и който не искаше да даде да четем втората книга на “Поетиката”. Хъм, а търсещия пък – брат Уилям, от Баскервил. Еко. За втори път го споменавам, странно защо само него два пъти – навярно ме е впечатлил. И да се радваме, че Философа е написал само няколко неща – представяте ли колко трупове щяха да се въргалят, ако беше плодовит като един Дюма-баща? Направо отивахме на Рамбо, ама всички серии.

Затова – по-малко да се пише, повече да се чете. Иначе си вървим към екологична катастрофа. Представяте ли си колко гора е изсечена, за да се задоволят страстите на млади пъпчиви поетеси и каква енергия е изхабена за трилогиите, разказващи съседската война, предизвикана от един стар спор за един капчук.
Какво трябва да сложим за финал – възможен ли е финал всъщност? Как да се спреш, когато няма край?


Откровения.
Без сюжет или с множество сюжети, без смисъл или с множество смисли..
Писател, това звучи гордо.
Читател, това звучи благоприлично.
В последно време съм склонен да бъда благоприличен повече и все по-малко да съм горд.
От пролетта е.

неделя, 27 февруари 2011 г.

За толерантността - Пискова, олигофрена Станков и дебила Кръстев

Докато не са започнали мачовете (не ми говорете за снощния, че съм тъжен, нещастен и въобще. И го гледах с двама върли чорбари, мъка, мъка), та докато почнат мачовете изчетох внимателно коментарите под постинга на Пискова, която бях помолил в лично съобщение да се включи в защита на правата ми да си получа обратно текстовете от блог.бг.
Такаааа, какво виждаме - виждаме, че Пискова не прави това, за което е помолена, а прави ПР на чужд гръб. Както и да е, толкова и е акъла. Лошо няма.
Но какво виждаме още - че олигофрена и дебила - Станков и Кръстев - са взели твърде бурно участие с цел да ме наклепат.
Лошо пак няма.
Само да попитам тези двамата, дето викат, че съм бил нетолерантен - къде бе, съм бил нетолерантен? Поисках да ви изтрият блоговете ли, псувах ви под вашите текстове или се възмущавах В МОЯ ЛИЧЕН БЛОГ? А де?
И от какво се възмущавах - хайде да видим.
Ще започна с дебила Цефул (Стефан Кръстев) - възмущавах се, че откровено порнографските му текстове бяха изтиквани на първа страница в блог.бг и че този блог е посещаван и от непълнолетни. Е няма как да не се възмутя от "гола, девствена и безсрамна" в три хиляди варианта. Дали е писател и дали има художествени достойнства се видя - в най-тъпия  литературен конкурс на Буквите.бг, където дебила има даже колонка - за него гласуваха цифром и словом малко под 300 човека! И това за великия автор - най-добрия според Пискова - дето има над 3000 посещения на ден, над 2000 плюса и над 700 възторжени коментара под всяка порнография - "усмихна ми деня", "ти си гении" и т.н.
Това е, Пискова и Цефуле, В МОЯ БЛОГ се възмущавах от простотията и порнографията! Ако пишеше някъде, където има ограничение 18 + хич и не ме интересуваш. Но докато се вихриш така - тц, ще се възмущавам!
След твой донос модераторите ми треснаха бан и не се показвах на Първа. Никога. Даже и в Последни блогове. И какво - пак ме четяха. А ти се покри като мишка и както видя - след като престана да бълваш простотии - не съм те закачал хич, тоест - ПАК СЪМ ТОЛЕРАНТЕН, какъвто съм бил винаги. Щом не пречиш - не ме интересуваш. Не на мен, на мен дебилите не ми пречат - на непълнолетни , обаче, пречиш.
Сега и за олигофрена Валери Станков - докато пускаше глупави римички , хич не го закачах, да си признае. Но след помията, която заедно с една застаряла лелка (оная с колажа) изляха върху Левски - айде, холан. Няма как да стане, хич! В МОЯ БЛОГ се възмутих от това наистина дебилно "стихотворение" и ясно се аргументирах защо. Тази гавра с Левски е НЕДОПУСТИМА и ако не се бях възмутил означаваше, че се съгласявам. Защото мълчанието не винаги е злато, а е и съпричастие. А пред онанизъм с Левски - нито ще съм съпричастен, нито ще млъкна.
Бил съм използвал обидни епитети, викаш Пискова. Аз и Маджунов го наричам "идиот", ама странно, от това не се възмути, никак даже. Подкрепи ме напълно. И какво излиза - когато някакви онанисти се гаврят с малолетни и Левски не мога да наричам дебил и олигофрен, но когато нареча онзи изрод "идиот" , това е допустимо, а?
Пискова, Пискова - или имаш мнение, което отстояваш и държиш на него или си плазмодии. А ти си това. Иначе трябваше да се възмутиш за Маджунов. Но твоите комплексарщина и самовлюбеност не ти позволяват да видиш за какво става дума.
Пискова, бях помолил да ме подкрепиш да ми върнат текстовете - не да правиш поклони пред олигофрена и дебила, нали? А ти се изтъпанчи, да кажеш, че съм нетолерантен. Винаги ще е така , Пискова, към определени неща СЪМ И ЩЕ БЪДА нетолерантен. И не по-малко важното, Пискова - В МОЯ БЛОГ, КОЙТО НЕ СЕ ПОКАЗВАШЕ НИКЪДЕ! Не на друго място.

Оставям нескопосаните ти опити да обясниш как дебила е поет - ми не е поет, Пискова, не е. Никак не е. Попитай в литературните среди и ще ти кажат - нагаждач, смешник, тикащ се навсякъде нещастник, който преживява от синекурни длъжности и се мазни на началството. Попитах, Пискова, попитах - хората това казват - този Станков, де що има някъде нещо се натиска, шушне на журито, мазни му се и все гледа да вземе някаква наградка. Навремето имаше едни такива колхозни "поети", пишещи по поръчка. Ей това е Валери Станков))).

За дебила Стефан Кръстев - дали е писател и дали е талантлив - даже не трябва да се пита. Хората клатят глави и казват "болно е, горкото момче". Е хубаво де, болен, болен, ама трябва ли да поощрявам дебилността и порнографските й напъни.

Ей такива неща. Готини.

п.с. Понеже нямам право на защита в блог.бг , моля някой, който се е прежалил и който СЪС СИГУРНОСТ ТРЯБВА ДА ЗНАЕ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕ ИЗГОНЕН ОТ БЛОГ.БГ да пусне този постинг с линк към този ми блог. Даже на осъдените на смърт им се дава последна дума, само в блог.бг - НЕ!

п.п.с - за да сме честни и толерантни - един цитат от форума на вестник сега , където Валери Станков се държи мило, толератно и правилно:


Валери Станков Слънчо! Българино! Пращай стихчетата, ще ги чете цяла България, не само твоите 50%!
Кънчо! Що за дебил си ти? Ако някой във форума не ти прави кеф, просто напусни! Тъпанар! Предполагам, че си някой грозен, мазен, пъпчасал пубер, който лъска срещу монитора! Във Варна на такива им казваме хюмнета.
 
п.п.п.с. Пискова, като олигофрена Станков говори и пише така това е ОК, а като аз го нарека мило "олигофрен" се подмокряш от възмущение. Хайде сега се възмути, Пискова, и поискай да го изтрият)))). Знаеш, че никога няма да го направиш и ще си затраеш, защото си обикновено смотано лелче, треторязряден журналист, без мнение, с вече начеващи явни признаци на постменстуален синдром))).
( ако направиш нещо против олигофрена, ще ти се извиня с ей такива букви)! 

Ако видите този надпис - олигофрена Валери Станков е пуснал донос

Понеже гледам, че и други блогъри се възмущават от псевдопоезията, изпълзяла като хлебарка по блог.бг да им кажа какво ще последва))).
Олигофрена Станков ще напише донос - предполагам римуван- и недоклатена модераторка ще делне невинния човечец, на който просто му е писнало от простотии.
Та като го делне - той ще види ето това :

This webpage has a redirect loop

The webpage at http://blog.bg/ has resulted in too many redirects. Clearing your cookies for this site or allowing third-party cookies may fix the problem. If not, it is possibly a server configuration issue and not a problem with your computer.

Here are some suggestions:

Error 310 (net::ERR_TOO_MANY_REDIRECTS): There were too many redirects.
Да си знаете де - видите ли този надпис - олигофрена доносничи , плюнчи се и кълне, а недоклатените лелки се подмокрят, ама от възмущение))).
Не вярвам ЕТО ТОЗИ постинг да остане без последствие - затова (без съгласието на автора, че няма как да го попитам) го пускам и тук - да се запази за поколенията - ако е против, ще го махна))).
09:48 - За поетите в този сайт - кратка дисекция
автор: becksss Други    
прочетен: 8 коментари: 1 гласове: 
1

 Вчера, провокиран от публикацията на една съблогърка тук, реших да се отдам на неблагодарната работа да проверя някои неща.
Ей така, за себе си, дето се вика.
Въпросната дама беше възмутена (и с пълно право) от някои тенденции тук. Ще си позволя да я цитирам - надявам се авторката на блога, mafani, да няма нищо против, че го правя.
"
 Защо така не мога да разбера, тук има някакви явно, неписани правила да се харесват публикациите на определени хора, ако ще и те да са празен лист или най-много нещо черно като точка на бял фон. "

Така...
Няма да изпадам подробности относно нейната публикация.
Замислих се обаче над казаното.
И почти веднага в главата ми просветна една дума.
Поет...
Поетеса...
Поети...
Оказа се, че по някакъв начин, досега съм успял да се опазя от поетичната напаст и да продължа да живея кротко живота си на блог-циник с не особено голяма популярност и никаква твръда група хардлайнери около себе си. Защото, някак автоматично, като видя блог със заглавие "Очите на пръстта", "Сянка от стъпки", "Лятна снежна приказка", "За теб и твойта парадигма бяла", "Звукът на твоето червило" и други подобни лайна, ги отминавам с гадене в стомаха и позиви за повръщане.
В доста случаи позивите за драйф са истински, повярвайте...
Та реших да се разровя в торната купчинка от блог-поети и да видя поради що те са най-популярни и т.н., и т.н.
Оказа се, обаче, че въпросната купчинка е огромен лайнян куп, който смърди отдалеч. Толкова много поети и поетеси има тук, че сайтът е заприличал на вестник Литературен фронт.
Авторите-поети, барабар със свитата си ибрикчии и анални лизачи, образуват внушителна група хора, срещу която ние, нормалните, не бихме могли да се преборим и при най-голямо желание.
Трябва да си призная, че издържах само трима или четирима - не помня вече. Не съм нито мазохист, нито някакъв аскет-стоик, че да си причинявам такива неща повече от двадесетина минути.
Жалостивите опити за поезия, с които тук е пълно, ме накараха да преосмисля фундаментално живота си.
И, понеже съм пич, няма да ви причинявам и на вас същото.
Последното, което прочетох, беше аналния напън "Зелен човек" на поетесатаufff.
Виждам, че си умирате от желание да го прочетете - споко, в "Най-популярни" е.
Естествено, че ще е там.
Такааа...
Аз, обаче, нямам намерение да коментирам въпросната дрисня, която изцапа монитора ми с думички, римуващи се помежду си.
Няма да коментирам и мазните гъзни шпакли, които правоверните хардлайнери на въпросната г-жа ufff са изпльоскали върху Божествения й анус.
Друго ми направи впечатление.
Опитах се аз да напиша коментар - той беше кратичък... Само едно изречение.
Натиснах "Изпрати" и...
Ами как не се сетих, беееее....
"Мнението ви ще бъде публикувано след одобрението на автора".
Ха-ха-ха-ха!
Ами да.
Трябваше да се сетя по-рано. Явно, за да коментираш госпожа ufff, ти е нужен ей толкова дълъг, услужлив език, който да завреш в междубузието й... И то не лицевото й междубузие, ако ме разбирате...
Щото не всичко, което има бузи, е лице - нали така?

Явно тези хора не могат да живеят без коментари от рода на "
божествено е, мила"
"Ех, да имаше и кой да я нарисува! Думите са толкова несъвършени(.
Благодаря ти!"

"За пръв път срещам идеята "да позеленея от радост". Досега се позеленяваше само от яд;) Чудесна хрумка си имаш, Влад! 
Благодаря, че забелязваш зелените хора"

"В сърцето ми влезе! Много е красиво!"

Така... Спирам дотук, щото ще се издрайфам вече.
Имайте предвид, че съм избрал напълно произволни коментари.
Такова лизане човек не може да срещне даже в лесбийско порно.
И тогава, внезапно ми хрумна нещо.
Какво е поет?
И почти веднага дойде и неизбежната за хора като мен дефиниция.
Поет е човек, който много обича да поема чуждите езици в ануса си.
И, когато даден поет поеме вашия език, то тогава вашият език става поет (в смисъл, защото са го поели), ерго и вие ставате част от масовото Поемане и Интелектуално Лизане.
Този сайт е заприличал на групов секс между сексуално незадоволени лелки, като г-жа ufff, стари моми, геронтофили и всякаква интелектуа(на)лно извратена сволоч, която изпитва оргазми само ако лиже гъзове... Или ако й лижат гъза... Все тая.
Не знам за вас, но аз все още чувам шумолящия звук на стотиците грапави езици, опитващи се да проникнат колкото се може по-дълбоко в Поетичния Анус На Отдавна Мъртвата Култура, стенанията (от кеф) на г-жа ufff и всичко ми прилича на древноримска оргия...
С тази разлика, че там поне мацките наистина са си стрували.


п.с. Както и очаквах - постинга вече е изтрит))) По-лошо от поет-олигофрен е само поет-олигофрен-доносник)))
Ех, Станков, Станков, олигофрене (да ме прощаваш за интимното обръщение), винаги ще си мишка, доносник и тъпак))).
Хайде сега ме цензурирай, олигофрен!)))) 

 

За БАН - с усмивка

Неделя сутрин. БТВ. Лорчето показа лицето Лъчезар Филипов. За незапознатите - това е алкохолизирания син на Гриша Филипов (последния Министър-председател от времето на социализЪма), който сега (Лъчо, не Гришката) работи в БАН (май е академик) и си говори с извънземни.
Винаги съм твърдял, че комунизЪма поврежда мозъците и то безвъзвратно, но Лъчко е еманация на това увреждане.
Според него Държавна сигурност е преследвала баща му, разработвала го е, защото той е бил против социализЪма.
Е такава наглост няма, ама никак.
Страдаха тези "десиденти", страдаха, че чак ти се иска да им дадеш медал за храброст. Я Гоце, докато още е президент да отпусне по някоя "Стара планина" (това е орден, не стандарт за кренвирши).
Това, че с подписа и на този идиот - Гришката - заключваха хора в затвора, защото са прочели книга (например нещо от Солжиницин) е върло десидентство.
Наглостта на комунягите няма граници.
Тъпотата им също.
Същото това лице си говори с извънземни. Постоянно.
И заради това има заплата, при това голяма. И като се пенсионира - ще взима по 2 000 лева пенсия. (не, че 2 000 лева са много пари, но един доктор или летец взима максимум 720 лева пенсия).
Ето това е.
И докато БАН не иска да се изчисти от такива идиоти - да ги гони Дянков. До последно да ги гони.
При това мило и с усмивка.

събота, 26 февруари 2011 г.

Точно преди мача

Поздрав за 100-те читатели, които ме намериха и тук.
Напук на блог.бг, напук на цървулите, олигофрените (Валери Станков), идиотите (Стефан Кръстев), Писковица , Кушела и всички знайни и незнайни кретени.


Тенкс))))







 

Размисли в събота - по никое време

Докато дремя пред телевизора, едно такова мързеливо и съботно и си размишлявам за живота, вселената и всичко останало, и докато хвърлям поглед на забранения ми блог.бг, та значи какво ми хрумна.
Хрумна ми, че всъщност това, което пречи на държавицата ни е СТРАХЛИВОСТТА. Шубето, казано по друг начин. Страх, страх - ум да ти зайде.
И от какво идва страха , а сега де?
Да живеем още в комунизЪма? Тц. Отиде си тая идиотщина.
Да има диктатура? И това не е.
Да си имаме Кадафи? Не бе, крие се някъде тоя по палатките.
Ами тогава?
Ето какво измислих))) - страх ги е от себе си. Понеже повечето знаят, че отдавна са прехвърлили нивото си на некомпетентност, понеже са никой и нищо и ги е страх.
А страха е твърде, ама твърде лош съветник.
Да вземем пример с един частен случай - този на олигофрена Валери Станков. Толкова е смел, милия олигофрен, че може да действа само с доноси))). И анонимно. Понеже е олигофрен не може да се сети, че е твърде елементарно-разпознаваем и даже като се вихри като анонимка олигофренията му изпъква като пъпка на челото на стара поетеса. И грим да слагаш, и руж, все тая.
Смешно. 
Старчето се прави на мъж и някъде по чуждите блогове анонимно беше написал какво ли би станало, ако се видим на живо. Направо онемях от наглостта на олигофрена. Този наистина ли е толкова прост, че се опитва да ме плаши с физическа разправа? Аз, по принцип, съм твърде миролюбив, но когато някакво смешно човече от село размахва юмручета, освен да му се изсмея - какво друго. Естествено, че няма да го набия, защото имам правила, ясни правила, които спазвам: ако ще се бия с някого то той задължително трябва да е поне 2 категории над мен. Иначе не ми е интересно. Та кажа на олигофрена, че съм 183 см на 84 килограма и като цяло тлъстини нямам))). Ако е поне 100 кила - да идва. Ако е по-малко, да подвива опашка и да се крие на село.
Всички страхливци така правят - анонимно се репчат, ама когато дойда командировка във Варна най-вероятно ще се покрият из Делиормана и ще се правят на хаджи Смион))).
Анонимно делналите ме модератори - и те така, страх, страх... От какво ви е страх, а кажете поне. Кажете, че ви е страх да не загубите застаряващи лелки поетеси, връщайте ми текстовете и няма да стъпя в блог.бг даже и под заплаха с оръжие.
Обаче ми е твърде интересно какво ще отговорите на КЗП (Комисия за защита на потребителите). Защото писъмцето е написано, понеделник ще се входира и... Тоест не вие, защото сте дребни мижитурки, а какво ще кажат началниците. Освен това Инвестора има цял булюк малки акционери - понаписал съм в специализираните икономически форуми какво мисля и ми е твърде забавно дали това ще повлияе на инвеститорския интерес. 
А пък тези форуми се четат, ндам))) И там съм не по-малко популярен, отколкото бях в блог.бг - средно имам над 500 000 прочита. И даже има хора, които уважават мнението ми.
Хвана ли ви страх - нали ви казах, че страха е лош съветник.
Затова - връщайте ми текстовете и сме квит. 
Дотогава - не е добре. Не за мен. 

И пак едно поздравче - за смелите.

Могло! С благодарности към убедените противници на триенето

Светът е готин. Хората също (не всички де).
Току-що доброжелател ми подсказа как да мога да влизам в блог.бг въпреки банирането)))).
Няма да пиша, но поне ще мога да чета хората, които искам. И не само тях.
Оказва се, че имало и такава опция и на всичкото отгоре - работи!)))
Така че ще мога да чета приятели и да чета какви ги бълват идиотите.
Видях, че двамата олигофрени - Станков и Кръстев - са се изхрачили подобаващо в блогчето на Пискова))).
Пискова, нали беше демократ, защо не им направи забележка, а?
Или "орете на една нива" и олигофрените имат право на глас, а аз - тц!
Ех, Пискова, Пискова. Винаги ще си останеш треторазряден редактор в Старата къща и винаги ще подсмърчаш около хората, които правят новини.
Защото ти самата никога няма да си новина.
Сега да обясня и на олигофрена Станков, дето използва един любим литературен герой - Иванчо Йотата, е***вайки се с това, че си искам текстовете.
Оли, (това е галено от олигофрен), и да ми ги върнат , и да не ми ги върнат - все тая. Имам само сантиментални отношения към постингите. Затова и не съм ги запазвал. Те са моментни снимки на мометни състояния.
Но ти, Оли, се вкара в приключение))).
Защото съм твърдо убеден, че твоите доноси, плач и ревове накараха тъпите модератори да ме делнат.
А аз, да те светна, ако реша да вкарам някого в приключение - става. Винаги. За справка - питай олигофрена Маджунов! Сега си ти наред, Оли. И не заради това, че ме изтриха, а заради това, че на идиотите не бива да им се разминава. Никога. Толерастията не ми е силна страна, Оли, ама никак.
Нали се сещаш какво ще последва, а... Или по-добре, не. Няма да ти казвам))). Да трепериш , да се чудиш и да се маеш. Защото такива като теб, Оли, са страхливци, а по-голям кеф от това, да тормозиш страхливци и доносници - повярвай ми, няма.
Защото си страхлив и доносник. Също като другия олигофрен Кръстев, дето е само страхлив. Който също стана смел, когато ме изтриха и не можеше да отговарям.
А преди това - мълчеше като тутманик и си траеше, защото знаеше, че а си е подал глупавата главичка, а съм му посветил постинг)))).

Обещавам, че няма все вие да сте тема на блога, но ще ви дебна)))

И един поздрав - за всички, които не ги е страх!

Кой в какво вярва и пак за олигофрените))))))

Държавата ни се е напълнила с неудачници. Не просто напълнила, ами направо прелива.
Все си мисля, че в преброяването трябваше да има и въпрос : "Неудачник ли се чуствате?" и ако хорицата отговаряха вярно - ето го човешкия  материал за нова партийка. 
Толкова са много, че ще вземат 85 % от гласовете в Парламента.
Проблемът е, че всеки от тези неудачници е гениален и не подлежи на обединение.
Проблем ли казах, грешка, хубавото е , че тези неудачници не подлежат на обединение.
Те са непризнати таланти, на които трябва само да им се ДАДЕ власт и ще оправят държавицата ни.
Един такъв непризнат талант е Валери Станков - поет-олигофрен.
(Тук отварям една здрава скоба, защото, естествено е да се запитате, защо, аджеба, посвещавам втори постинг на олигофрена? Доколкото този блог се създаде заради него - няма как да не му обърна внимание.)
Лицето Станков е родено около Априлския пленум на БКП, закърмено е с любовта към Партията-майка и твърдо вярва, че пролетариатът е движещата сила на човечеството. По тази причина Станков цял живот стихоплетства, обикаля по села и паланки, поработва малко, а повече се скътава и пише. Пише ли пише, като редува стихове и доноси.
Ако някой проследи службижците, където е бил (има ги в личния му сайт) няма как да не забележи, че все се е уреждал на някаква синекурна длъжност, но много не се е задържал - очевидно олигофренията му е била разпознавана и си е тръгвал с подвита опашка.
Този тип - на олигофрена-поет - е прекрасно представен от Илф и Петров в класическия текст "Златния телец". За тези, които са го позабравили, един кратък цитат :
— В такъв случай аз продължавам гладната стачка! — закрещя нещастният съпруг. — Ще гладувам дотогава, докато ти не се върнеш. Ден. Седмица. Година ще гладувам!
Лоханкин отново се обърна и заби дебелия си нос в хлъзгавата студена мушама.
— Ей така ще лежа с тиранти — дочу се от дивана, — докато умра. И за всичко ще бъдете виновни вие с инженер Птибурдуков.
Жена му помисли, вдигна върху бялото си неизпечено рамо смъкналата се презрамка и изведнъж зациври:
— Да не си посмял да говориш така за Птибурдуков! Той стои над теб!
Лоханкин не можа да понесе това. Той трепна, сякаш електрически ток премина по цялата му дължина, от тирантите до зелените карпетки.
— Ти си самка, Варвара — захленчи той проточено. — Ти си улична жена!
— Васисуалий, ти си глупак! — спокойно отговори жена му.
— Вълчица си ти — продължаваше Лоханкин със същия провлечен тон. — И те аз презирам. От мене при любовника си бягаш ти. От мене при Птибурдуков бягаш. При подлия Птибурдуков сега, гадино, бягаш ти от мен. Ето на при кого от мене бягаш! На похот с него искаш да се отдадеш. Вълчица стара, гадна при това си ти!
Опивайки се от своята горест, Лоханкин дори не забелязваше, че говори в петостъпен ямб, макар никога да не бе писал стихове и да не обичаше да ги чете.
— Васисуалий! Престани с твоите превземки — рече вълчицата, като завързваше торбата. — Виж се на какво приличаш. Поне да се беше измил. Аз тръгвам. Прощавай, Васисуалий! Оставям твоя купон за хляб на масата.
И като надигна торбата, Варвара тръгна към вратата. Видял, че заклинанията не помогнаха, Лоханкин скочи пъргаво от дивана, изтича до масата и с вика: „Помощ“! — скъса купона. Варвара се изплаши. Тя си представи своя мъж, изсъхнал от глад, със замиращ пулс и студени крайници.
— Какво направи? — рече тя. — Да не си посмял да гладуваш!
— Ще гладувам! — заяви упорито Лоханкин.
— Това е глупаво, Васисуалий. Това е бунт на индивидуалността.
— И с туй се аз гордея — отвърна Лоханкин с подозрителен за ямба тон. — Ти не оценяваш значението на индивидуалността и изобщо на интелигенцията.
— Но нали обществеността ще те осъди.
— Нека ме осъди — рече решително Васисуалий и отново се тръшна на дивана.
Варвара мълчаливо хвърли торбата на пода, смъкна бързо от главата си сламената шапка и като нареждаше: „побеснял самец“, „тиранин“, „собственик“, бързо направи сандвич с кьопоолу.
— Яж! — рече тя, като поднесе храната към алените устни на мъжа си. — Чуваш ли, Лоханкин? Веднага яж. Хайде!
— Остави ме! — каза той и отблъсна ръката на жена си.
Възползувана от това, че устата на гладуващия за миг се отвори, Варвара сръчно тикна сандвича в отвора, който се образува между фарасиската брадичка и подбръснатите московски мустачки. Ала гладуващият със силен удар на езика изтласка храната навън.
— Яж, негоднико! — викна отчаяно Варвара, като тикаше сандвича. — Интелигент!
Но Лоханкин извръщаше лице и мучеше отрицателно. След няколко минути разгневената и омазана с кьопоолуто Варвара отстъпи. Тя седна върху торбата и заплака с ледени сълзи.
Лоханкин изтърси от брадата си заплелите се в нея трохи, хвърли на жена си внимателен, кос поглед и притихна на своя диван. На него никак не му се искаше да се раздели с Варвара. Наред с многото си недостатъци Варвара имаше две съществени преимущества: големи бели гърди и служба. Самият Васисуалий никога и никъде не беше работил. Работата би му попречила да мисли за значението на руската интелигенция, към която социална прослойка той причисляваше и себе си. А продължителните размисли на Лоханкин се свеждаха до приятната и близка тема: „Васисуалий Лоханкин и неговото значение“, „Лоханкин и трагедията на руския либерализъм“, „Лоханкин и неговата роля в руската революция“. Леко и спокойно размишляваше той за всичко това, разхождайки се из стаята с плъстените пантофи, купени с парите на Варвара, и поглеждайки любимия шкаф, дето блещукаха с църковното си злато кориците на Брокхаусовия енциклопедичен речник. Дълго стоеше Васисуалий пред шкафа, като местеше поглед от корица на корица. Наредени по височина, там стояха мирно чудни образци на книговезкото изкуство: Голяма медицинска енциклопедия, „Животът на животните“, еднопудов том „Мъж и жена“, а също така и „Земя и хора“ на Елизе Реклю.
„Редом с тази съкровищница на мисълта — мудно мислеше Васисуалий — ставаш по-чист, някак си растеш духовно.“
Щом стигнеше до това заключение, той въздъхваше радостно, измъкваше изпод шкафа „Родина“ от 1899 година в подвързия с цвят на морска вълна с пяна и пръски, разглеждаше картинките от Англо-бурската война, обявлението на неизвестната дама под заглавие: „Ето как аз увеличих своя бюст с шест дюйма“ и други такива интересни нещица.
 Това е - Валери Станков като Висисуалий Лоханкин.
А в ролята на все още обичащата го Варвара - група стари моми, Пискова и още ред недоклатени лелки.
В предишния си блог бях подхвърлил идеята, че Станков може да бъде част от оправянето на българската икономика - той ще пише простии, лелките ще се подмокрят, но поради възрастовите си проблеми ще ползват памперси. Колкото повече олигофрена пише - толкова повече памперси. От там - големи обороти, ДДС в хазната, Дянков вдига пенсии и заплати и ще настъпи такъв живот, че само си викам :Дано))).

петък, 25 февруари 2011 г.

За идиотите, поетите-онанисти (Валери Станков) и цензурата

Винаги съм знаел, че на този свят безплатен обяд няма.
И че накрая някой минава и плаща сметката. И следвам това правило винаги, защото често плащам.
Обаче се оказа, че има едно нещастно лице, псевдопоет и онанист, което си позволи твърде много - лицето се назовава Валери Станков (май така беше) , по-популярен в блогърските среди като Чудовището, което объркано от собственото си малоумие реши, че може да не плаща и че обяда е безплатен. (Което идва да покаже, че наистина е твърде тъп).
Ето каква простотия роди тъпата куха онанистична тиква на това лице:

KЮЧЕК НА 19 ФЕВРУАРИ

 Очите ви са сини като вис,
застинала над тих, безлюден остров.
И ти Васил. Но само че – Азис.
И той Васил. Но само че – Апостол.
 Докато той с кама и револвер
надигаше народа към Балкана,
ти вписа в халваджийския тефтер
какво за липосукция остана.

Той с три маслини просто прекали.
И от народа си поиска прошка.
А ти ветрееш рокли и поли.
Къде ли нямаш обеци? И брошка?

И зиме, лете – в зной, във студ и пек –
извиваш трели, кръшно гънеш ханша.
Раздрусваш ти кючек подир кючек
с нелепите певачици от бранша.

С корсет пристягаш блажния корем.
Народецът ти ръкопляска мило.
Забравихме ли русия перчем,
развял се върху страшното бесило?

Докато теб те викаха на бис,
край София се случи нещо просто –
Бог си прибра в изцъклената вис
последния останал жив Апостол.




 Както е ясно - и за тези, които не ме познават даже - се възмутих. Яко! 
Защото даже и на олигофрените им е ясно, че има неща, с които не трабва да се подиграваш, а нещастното лице Станков - поради вродена олигофрения - си го позволи.
По този повод написах един мил и нежен постинг, където лицето беше наречено "дебил", а ръкопляскащите му застарели лелки - "стари моми".
Тук някъде лицето-дебил се въодушеви и написа поредна плювка, гаврейки се с Дебелянов. Нямаше как, колкото и да не ми се искаше го нарекох "олигофрен".
И в този момент лицето орева орталъка, плю, кълна, мамеше чужди кокошки да снасят в неговия полог и какво роди - баннаха ме от едно твърде тъповато място, наречено блог.бг.

Ей така се роди този блог - от едното нищо се роди))).
И за разлика от модераторите на блог.бг тук е свободна зона - всеки може да коментира каквото и както поиска, стига да не са откровени псувни , че ме е страх, че четат и непълнолетни.

Приканвам всички приятели от блог.бг - теглете им една майна, има и свободни пространства. А там да се вихрят Станков, Кръстев, Пискова и още три стари моми и да подмокрят памперсите.