Какво празнуваме на 9 май

Както неведнъж съм отбелязвал - отбягвам да пиша по конкретни поводи на самата дата : и без това куцо, кьораво и сакато пише, цитира, копи-пейства по дадената тема, та гледам да не се бутам в тълпата.
Но понеже утре рано сутринта ме подгонва една дълга командировка та си викам - абе я да си кажа днес, че утре знае ли се - я нетът в хотела няма да е като хората, я ще се окаже някоя по-дълга вечеря...
Та така - какво е станало на 9 май - ами кафявата чума беше победена от червената чума и съюзниците. В Европа свършва Втората световна война, за да се спусне желязната завеса и да затрие за почти половин век онова, на което викаха Източен блок.
Няма да напомням подробности до какво доведе това - даже в малка България последствията си ги берем още и силно се надявам да доживея да видя истинския край на червената чума. Но не на думи, а истински. 
Как ще познаем, че сме станали нормални ли - ами когато на погребението на нелепо загиналите деца от Иваеловград (или онези от "Индиго" , или онези от Лим, все едно) има повече хора, отколкото на погребението на бившия зет на последния ни диктатор.
Когато синовете на бившите членове на Политбюро ще работят нещо, а не на първия си работен ден да са премиери.
Когато бившите шефове на политическата милиция са съдени за престъпления, а не се разнасят по телевизиите да дават акъл и да ни учат на ум и разум.
Когато няма да има дипломати - доносници.
Когато като откраднеш 16 000 000 лева лежиш в затвора доживот ( особено големи размери), а не те пускат условно...

Ей такива неща.
Това ни донесе на нас, българите, 9-ти май. 
И не ми е конфортно да го празнувам. Никак даже.
Нищо, че е ден и на Европа.
Някак си първото засенчва второто. Ама толкова силно, че не ми се празнува.

Ще ми се да вярвам, че ще видим някой 9 май като празник.