За празника, книгите, четенето и някои национални особености

Пак статистики.
29 % от българите не били пипвали книга (гледам сутрешния блок на НОВА , не зная колко е представително изследването). Само 4 % били активно четящи. 
Измислили сме над 4 300 нови думи за 20 години ("фейсбукар" и "маймуница" са между тях) - това пък е от "Стандарт".
"Труд" и "24 часа" не са обелили и дума за 24 май (съдя по електронните издания, от години не си купувам вестници, обявил съм здрав бойкот).
Само няколко ентусиасти в блог.бг са подхванали темата за "Върви , народе възродени" - с пионерски плам и оплакване на умрялата култура.
Сещам се за един стар виц, който разказах на сина ми, когато беше на 7 години - минавахме покрай сградата на "Московска", където сега е кметството, а през 1956 година се е провел Априлския пленум на БКП. 
Табелката с този надпис вече я нямаше, но вицът беше (и е готин) , та му казах, че тази къща е паметник на културата, защото тук се е провел Априлския пленум.
- Паметник на културата ли? Че тя кога е умряла, за да има паметник? (отивахме да сложим цвете на паметника на Левски).
- Че как кога?! Тука точно си пишеше кога е умряла - през 1956 година.

За съжаление на оплаквачите и за наша радост културата не е умряла, въпреки опитите и експериментите, на които я подложиха. 
Това със смъртта на културата го размахват като знаме навярно от 19 век - за справка - прочетете текстовете на кръга "Мисъл" и ще видите, че нищо ново не сме измислили. Французите се опитаха да "убият" романа през 60-те и 70-те години на 20 век (новия френски роман) - и тогава не умря, пустата му култура.
Според мен тогава спасителят се наричаше Умберто Еко. С "Името на розата", който върна не само удоволствието от четенето , но и показа, че един текст може хем да е хубав, хем да е комерсиален. Толкова комерсиален, че да излезе бързо на филм и любимия Шон Конъри да влезе в ролята на брат Уилям от Баскервил и да направи една от най-великите си роли.
После дойте 10 ноеври и въпреки всичките ми (ни) очаквания българските автори (кой от кой по-големи дисиденти) не извадиха и едно текстче, дето да е... абе по-така, една "Москва-Петушки" да бяха извадили, ама те - тц! Само Коцето Павлов пусна една-две стихосбирки, но тях пък ги бях чел в ръкопис.
По времето на мутрите и силиконовите миски отказах да чета Куелю - де що имаше миска само това четеше и завършваше УНСС (скрих си две от дипломите по тоя повод).
Народът четеше като бесен Христо Калчев (Бог да го прости) и вестник "Шок".
Литературата мутира до степен , която не можеше да се понася (българската поне) - половината поети и поетеси прописаха чалга-текстове, а нормален български роман, дето да става за четене така и не излезе (имаше прилични текстове, но еднодневки).
Интернетът, след като се масовизира, "откри" за света неподозиран брой поети и поетеси - кой от коя по-бездарни. 
Типичен пример - римонагаждачите. Като лицето Валери Станков (популярен като председателя на ТКЗС-то Чу), дето изтипоса Апостола до Азис (казвам го като пресен пример, не е единствения пишман римонагаждач, безбройни са).

Повечето от тези (псевдо поети и писатели) днес ще плачат за българската култура, с която - по неясни причини - се отъждествяват. С тях ще плачат и едни театрали, които са толкова "добри", че успяха да опропастят иначе великите пиеси на Стратиев. За кинаджиите даже не ми се говори - освен 2-3 злободневни филма (като "Мисия Лондон") друго не извадиха. Как пък не уцелихме един Костурица, ей това се питам - все още като ми се гледа хубав филм си пускам "Бяла котка, черен котарак". И "Амадеус" си пускам - заради Форман. А нямам спомен Министертвото на културата на бивша Югославия или на Чехия да им е давала пари, за да снимат. А снимат. И хем снимат, хем ги гледат. И хем ги гледат, хем са готини.

Ще се върна на онези 29 % в началото. Които не четат. Ми не четат. Никак. И това не се променя с постановление. Нито, ако някое министерство спонсорира поредния графоман. Въобще не се шашкам, че е така - приемам го.

И си отварям "Махалото на Фуко" - за празника.