вторник, 31 май 2011 г.

Спомени и размисли - 3 част

Продължават спомените от блог.бг




принцесите
Ето, да се види, че и от мен може да струи доброта и човещина, че и аз в дълбоката си същност съм едно мило и романтично същество, а не някакъв потребител на нежния пол.
Да - има и такава категория, както е казал един известен дребен политик с козя брадичка, визирайки естествено не жени, а една партия. /то наистина какво ли е да си лягаш всяка вечер с Крупская, мъка непосилна, от това ще да е изтрещял човека и трябва ли да се чудим, че се е забавлявал като е стрелял от "Аврора"/.
Категорията "принцеса", трябва да си призная, ми е ужасно любима. Характеризира се основно с това, че заради дамите от тази категория всеки уважаващ себе си свещенник хвърля расото , а също и с изключителната си рядкост. Забележете, не говоря просто за красота - принцесите не просто са красиви, те са секси. Това излъчване , което притежават, кара душата ти да се усмихва, коленете да омекват, а едни други части на тялото да правят точно обратното на омекване.
Виждал съм и блондинки принцеси и брюнетки такива - и женени, и разведени, и самотни.
Няма по-голямо удоволствие от това да разпознаеш принцесата в някоя Пепеляшка и да я накараш да разбере,че е принцеса, а и целия свят около нея втрещено да осъзнае какъв диамант се е криел в околностите.
Принцесите са непретенциозни - те се чустват еднакво добре в пицария, в "Хепи" и в ресторант, в който само ордьовърчето е минимална заплата. Сядат с царствен жест в последния модел на БМВ и също с толкова царствен жест в съвсем непретенциозна Тойотка. Пият от бира на плажа до уиски Лафрог.
 
Правят прекрасен секс в колата, в скъп хотел и на гости.
За жалост са прекалено малко, за да може по-добрата половина на човечеството да се чуства като в рая.

старите гаджета
За старата любов докрай... дето викаше Робърт Бърнс. Макар че аз повече харесвам "Джени", защото съм свалил десетки гаджета в клубове с един определен куплет /няма да издавам тайни кой е, защото плагиати много/.
Та старите гаджета са нещо , което може да бъде както безкрайно досадно , така и изненадващо свежо. Проблемът е не в това как сте се разделили - мирно или със скандал - а на какво е налетяла след вас.
 
Ако е налетяла на някакъв селски тарикат - имате възможността само с едно намигане да скочи в леглото ви, но ако е имала късмета да попадне на нещо по-високо от средното в страната - по-вероятно ще ви скъса нервите и ще ви накара да ревнувате.
Изненадващо е как старите гаджета, които така или иначе познавате като сексуални техники могат да ви научат на твърде неочаквани неща само след тримесечна раздяла.
Друго очевидно предимство е, че в повечето случаи не се налагат специални подготовки - дори кварталната кръчма е прекрасно място , където "помниш ли" и "беше супер" звучат безкрайно романтично. Единственото неудобство е, че една прекъсната връзка започнала втори път обикновено трае безкрайно и свършва по най-страшния начин за всеки свободолюбив мъж - с брак.

еднократните
Говоря за онези абсолютно случайни връзки , които могат да ви се случат три пъти в една седмица или пък нито веднъж в живота.Естествено, че 70 % от това случване зависи повече от вас отколкото от дамите, но въпреки това и за тази група има известни тънкости, които трябва да се спазват, ако искате да я видите в леглото си.
Еднократните твърде често са доста секси и поради тази причина са център на внимание за много мъже. Срещат се предимно по купони, които са на принципа на "отворените врати", тоест- "един приятел чул от друг приятел,че един познат заформя купон у тях" или в култови дискотеки (не чалготеки), където еднократната е отишла с приятелки на
  женско парти.
Основната грешка при еднократните,допускана от мъжете е, че се опитват да ги впечатлят по всички възможни глупави начини : момчета, не правете така.Мислите ли, че можете да изненадате еднократната като й поръчате едно мохито или ако и купите цвете от преминаващите за случая лели?
Да,да, ама не, както казваше един водещ в моето детство.Не става така. Влюбените погледи и романтичните въздишки също не вършат работа.
За да спечелите в 30 % отслучаите е достатъчно да зададете правилия въпрос - "у вас или у нас". Наистина - 70 % ще ви откажат, но и заради останалите 30 си струва да се опитва.
Опасността е само в това, че може да ви хареса, а както казва и заглавието - тази група не става за втори път. Ако се примирите с тази мисъл и не се влюбвате - еднократните са наистина нещо прекрасно.

обърканите
Я, ще възклине някой , тази категория откъде се пръкна и как се появи?
Ще отговоря, значи, направо ще отговоря - като маршрутка в пиков час е, изневиделица идва, неясно откъде, още по-неясно е в каква посока ще те отведе, но най-важната характеристика на тази група е,че си въобразява.
Не зная дали има нещо по-досадно от жена, която си мисли, че щом си я хвърлил на леглото вече и дължиш света или поне кожено палто. Не ги бъркайте с меркантилните, за тях ще стане дума по-късно, за обърканите говоря.
Основната им характеристика е, че гледат на мъжете като на платинена кредитна карта, без при това да си поставят за цел да я изпразнят в първия магазин за бижута. Зная, че звучи леко объркващо, но които е попадал на такива ще ме разбере, а спомените могат и да разтърсят крехката му душевност. От една страна уж не са претенциозни, но от друга... не мога да разбера как всъщност им е все едно дали ще ги заведеш на пицария или в скъп ресторант и в същото време нагло да те набутват по златарски магазини като погледите им, неясно защо, се спират само върху бяло злато и то непременно с някакъв камък, колкото по-скъп, толкова по-добре.
А в същото време сексът им - обикновено де - е конвенционален, не предлага разнообразие и най-често не струва.
Лошото е, че тази група често бива обърквана с романтичните, от което и следват различни, най-често трагични ,недоразумения.

непринудено усмихнати и винаги готови за секс
Не, това не са нимфоманките. Онези са нещо друго и съвсем различно - онези правят секс като за последно , понякога и със злоба, ама зя тях ще има отделна глава. Говоря за непринудените сладурни, които са с толкова широки сърца, че цялата мъжка половина от човечеството може да се събере вътре и пак ще е достатъчно широко.
Обикновено са леко пухкави, не казвам дебели, но със сигурност поне със седем килограма над моето естетическо усещане, понякога са с лунички, не е задължително, говорят много, ходят по дънки и често казано май не им пука как изглеждат в очите на другите. Пият бира направо от шишето, ползват алтернативен транспорт /това да се чете ,че можете да ги качите даже на трамвай, приемат го в рамките на нормалното/, предпочитат срещите в сладкарница, защото обожават сладкото и винаги можете да ги почерпите с дюнер. Една единствена току-що откъсната от парка роза ги умилява като букет от 200 лева, не помнят имената на всички, с които са преспали, защото това някак не ги интересува, но могат да разказват удивителни дълго спомени от детството. Не разбират моногамията, но по правило не практикуват секс, в който участват повече от двама.
 
Сексът с тази група може да бъде и забавен, стига да не го вземате прекалено сериозно и да не очаквате някакви изненади освен различните места, където се практикува.

неповторимите
Да де, това са тези, които не искате да "повторите", защото... ами просто не ви се иска. Причините може да са безбройни, но най-вече и паче могат да бъдат онагледени със следния виц:
Възрастна семейна двойка в Москвич 12-ка, с изгорял преден ляв фар е спряна от катаджия. Бабата леко недочува.
Катаджията:
- Документите за проверка.
Бабата:
- Кво, кво?
Дядото:
- Документите иска човека ма, глухо.
Катаджията:
- Не работи левия фар.
Бабата:
- Кво, кво?
Дядото:
- Фарът не работи ма.
Катаджията - разглежда документите:
- Я вие сте от Смолян.
Бабата:
-Кво, кво?
Дядото:
- Вика , че сме от Смолян ма.
Катаджията:
- Помня, помня... В Смолян съм правил най-лошия секс през живота си.
Бабата:
-Кво, кво?
Дядото:
-Вика ,че те познава лично ма.


такива работи....

срамежливите с подсъзнание
Няма как - дългът ме зове и не мога винаги да се измъквамс вицове и пошли историйки.Вашият покорен разказвач е длъжен да остави истината за историята, защото истината е важна, жените са важни, както е казал Ани Илков (колко от вас всъщност са чели Ани?) , а да се знае типологията е още по-важно, защото идват нови невръстни поколения и трябва да не повтарят нашите грешки.
Срамежливите са лесно разпознаваеми, защото се обличат по най-невъзможния начин, с цветови комбинации , които действат на всеки недалтонист (колко е щастлив Дони, а?) потресаващо. На мен ми е идвало да седна на средата на улицата и да дочакам трамвай номер 7 да мине върху ми. По-смелите от тях дори слагат очила с дебели рамки, за да доубият всичко мъжко в нас и да не помислим за секс в продължение на дълги седмици.
(Честно казано харесвам тази категория по време на световното по футбол, защото съм запален фен и така не се разсейвам)
Оказва се, обаче, че срамежливите с подсъзнание могат да бъдат или даже по-лошо, не могат, а са доста палави в леглото и разсъблечени до прашки и сутиен и след като си забравят очилата на огледалото в банята изглеждат дори по-добре от други , далеч по-любими категории.
За вечеря даже и не споменавам, туй като с тези дами никой не би се показал даже в култовата квартална кръчма "Тенекиите". За хотел също не може, защото рецепционистките, макар и видели какво ли не ,могат да умрат от смях, а дори и непредумишленото убийство е подсъдно.
В леглото, обаче, срамежливите изведнъж се превръщат в своя антипод - тоест ще сте винаги отдолу. Няма начин, проверил съм го, на молба съм го обръщал, със сила съл опитвал - не става. Хвърлят те, хвърлят ти се отгоре и на теб не ти остава нищо друго освен безизразно да зяпаш в тавана и да се надяваш на чудо, демек дамата да свърши максимално бързо и да те остави да избягаш, без да ти се налага да го правите втори път. Но понеже чудеса не стават...
Ако сте склонни на този вид секс и ви влече - огледайте се - при комбинацията розова блуза, зелена пола и червени чорапи - вие сте на ход.

фригидните
Ах, ще възкликнат пуританите, не те е срам да говориш за такива неща. Не, ще кажа честно и почтенно - никак не ме е срам даже и се чудя защо толкова забавих да опиша тази категория. 
Фригидните е една тежка дори за помисъл категория - тежи като главата ми след
  денонощно обикаляне по кръчми, като воденичен камък, закачен на едно много интимно място и провиснат от мост, например Аспаруховия във Варна.
Проблемът на тази категория е, че няма конкретно описание, а се прикрива в най-разнообразни форми.
  Дори хамелеоните нямат такова разнообразие от прикрития, въпреки че се славят - поне според Енимъл планет - като най-такова... абе разнообразни гадинки.
Та фригидните могат да ви изненадат изад ъгъла, на работното място, в дискотека и къде ли не като повечето от тях се държат като типични представителки на категорията, зад която се крият.
Проблемите настъпват по тъмна доба, тоест в леглото, когато застават в поза "все ми е едно какво правиш - стига само да е по-бързо". За всички искрени и нежни души, към която категория причислявам и вашия разказвач, това действа като поливане със струя от пожарникарски маркуч тъкмо когато сте задрямали на плажа. Няма нищо по-смазващо за мъжкото самочуствие и мъжката ерекция от тази категория, стига да не сте от типа "по-добре една бърза злодейка в банята" /няма да се спирам на типологията на мъжете, тъй като според мен поне това трябва да го направи някоя дама/.
Последният път, когато налетях на тази категория, защото както е казал авторът - късметът може да излезе на един, може на друг, а може да огрее и някой напълно невинен човечец - единственото нещо, което успях да промълвя беше :
- А поне мигай , за да разбера,че си жива.
Както сами се досещате - бях изхвърлен на улицата, което всъщност и целях.
Спасението на давещите се, както правилно са отбелязали класиците, е дело на самите давещи се.


малко обобщение
Ще се наложи да пообобщаваме : до тук описахме едни общи параметри, едни типологии и типове, с които можеш да се срещнеш в ежедневието. От тук нататък ще се наложи да преминем - поне за известно време - в личното, интимното, в онзи тесен кръг, където името ще има значение. както би казал Умберто Еко - "името на розата е роза, е роза, е роза", макар че силно подозирам,че е имал нещо друго предвид, но поради високата семиотичност на текста не си позволявам да го тълкувам.
Ако трябва да бъда директен - ще разказвам лични истории, свързани с конкретни хора /ако знаете колко искрено се надявам да не ме набарат,че пиша за тях в публичното пространство/, като - естествено - имената ще бъдат подменяни, защото... абе най-малко защото част от дамите са омъжени или имат сериозни приятели, а от дете не съм привърженик на физическата разправа, особено ако става дума за мен самия.
Така че - шумете дебри и балкани, трепери народе - истината идва.

Грозните
Ндам, след дозата капучино, вдигането на температурата в стаята и един приятен мейл, вашият покорен разказвач отвори очи, видя ,че всъщност светът е прекрасен и отново стана познатият ви мил, добър, непринудено добродушен човек, какъвто всъщност е бил винаги.
Нека да отдадем заслуженото и на грозничките, че те , милите, винаги са в дъното на салона, далече от светлитата на прожекторите и изобщо се чустват твърде неудоволетворени във всяко едно отношение.
Нека поясним отначало - не харесвам грознички. Естет съм, душата ми не дава да лъжа и не съм се превъзнасял , за щастие, пред нито една от тази категория, независимо дали съм бил с жена в последните шест месеца /а, това май не ми се е случвало от казармата, да не бъда де/.
Като казвам грознички нека да бъда ясен , защото всеки има своя представа за грозното /странно!/ , защото за красивото обикновено сме на едно мнение.
Грозничко ми е ,когато на дамата мустаците са модел Филип Тотьо - 1870 година и ги засуква със замах. От такива бягам твърде бързо и твърде далече.
Не харесвам и дебели, втрисат ме. Пъпчивите също. Плешивостта при жените ме докарва почти до лудост.
Някак си не вярвам на вътрешната красота. Това, че евентуално ще са всеотдайни във всяко едно отношение не ми създава душевен комфорт, напротив.
Но - както казах и в началото - понеже съм твърде добър, винаги съм се радвал, когато някой мъж се навие да обгрижва категорията. Светът се стреми да постига равновение и в това е чарът му.

понеделник, 30 май 2011 г.

Спомени и размисли - 2 част

Ало, крадците от блог.бг - не плагиатствайте, имам си текстовете)))


чатърките

Тук нещата придобиват селскостопански характер от твърде нелицеприятен вид, понеже очаквам да има ред сълзи и ред анатемосвания,че ще описвам тази група. Обаче, ех, това обаче - също като при Достоевски, съспенс отвсякъде, само дето той, човекът, пише "и изведнъж", с цел преобръщане на пространствено временния континиум /абе, това не се ли пишеше с две "у"????/
популярните чатове ги знаете и сами, така че няма да правя излишна реклама, но в стандартния чат се срещат следните подкатегории чатърки:
- секси ник, отворени, пишат много - превежда се - скучаещи дебели счетоводителки, които можете да заведете без страх само в зоопарка като обяснявате на приятели,че това е загубило се хипопотамче и сте решили да го връщате;
- нормален ник - най-често 3 до 5 букви - пише по-рядко, неутрално - държавни чиновнички, често млади симпатични момичета.
- ник, който само виси в чата - почти не пише - момчета, истината е някъде тук /или там/ - секси отегчени съпруги, които вече им е писнало да бъдат чат-сваляни.
Как да се преборим с тази категория - естествено,че трябва да се борим основно с последните две, тъй като първата е ....бъррррр. Та борбата тук започва с вашето чуство за хумор. Без такова и то в писмена форма - забравете, няма как да се случи, ще ви отсвирят като земеделски министър протест на кравари. Да предположим, че го имате и станете занимателни - никога, ама никога не пишете на бърз лаф "прати снимка, ще пием ли кафе". С този номер се занимават обикновено онанистите, а интересуващите ни категории разпознават този типаж като граничарско куче наркотрафикант и има опасност да ви бамнат немедлено.
Доверете се на инстинкта си и задръжте топката - любопитството, както ще стане ясно в една от следващите глави, изяжда главата на котката. А чатърките по природа са любопитни. Ако сте достатъчно постоянни, нахакани и се държите прилично първото лично съобщение ще тръгне от нея. От там следва бърза размяна на мейли и ако от снимката не гледа крокодила Геня - ми на ход сте.
 Не се опитвайте да импровизирате с място за вечеря и с хотел - дамите знаят всичко, знанаят къде да ходят и по-важното - къде да не ходят. Включително ще научите адресите на непознати вам частни, достатъчно скрити хотелчата в София и околностите. 
По отношение на секса - тук можете да постигнете нирвана или пълно разочарование, но най-често нещата са в средната част на таблицата, така че - струва си.



адвокатките

В интерес на истината и световната правда - ами никак не си мислех, че ще пиша за тази целева група. Но съдбата обикновено си прави шеги, така че вчерашната вечер ми поднесе поредната изненада и ... - ми оказа се адвокатка! Хем се бях зарекъл да бягам далече от тях, ама си го призна удивително късно, когато бяхме в хотелската стая и устните ми се бяха подули от целуване)))) /неточен цитат на бате Жоро Минчев, ще каже някой, ми така си е./
Като оставим конкретния ми снощен казус нека се съсредоточим върху общото на групата - досадна! Единствената дума, с която може да се опише - досада. В това , естествено ,влагам и ужаса от командарене в леглото, което, ако трябва да сме честни, не винаги те кара да бъдеш щастлив. Нямам нищо против разнообразието в секса, не ме разбирайте погрешно , но винаги съм се стремял нещата да се движат в посока - какво искат двамата. При адвокатките забравете! Само каквото искат те. Най-често сте поставени отдолу, без да ви се дава възможност за много импровизации, а поради повечкото свободно време, което тази целева група има и посещенията й на фитнеса , повярвайте, като ви скочи трудно се преборваш.
 
Друга характерна черта е прекаленото говорене на специализирани юридически теми. Не,че аз не си харесвам професията, но не се опитвам да говоря за нея на дамите, тъй като , предполагам, че не винаги ще им е интересно. Адвокатките такива задръжки нямат.
Не зная нещо, което да действа по-антисексуално от цитиране на наказателни алинеи и членове, прекъсвано от "искам още" и "по-добре е, отколкото с прокурора".
Единственото що-годе добро - еманципирани са и сами си плащат сметките.



провинциалистки на тяхна територия

И тука ще има рев, предполагам и даже го знам. И тук ще има грозни нападки, но провдиво е писмото на вашия покорен разказвач и няма как да пренебрегнем тази категория.
По-опитните от вас веднага ще кажат, че би трябвало да разделя категорията поне на 20 подкатегории, защото не е все едно и също Варна и Враца, Пловдив и Пордим, Силистра и Сандански. Прави сте, на пръв поглед сте ужасно прави - специфика има, голяма, обословена най-вече от природните дадености и манталитет.
 
Моят опит показва,че колкото по-патриархално-консервативен е един район, толкова по дашни са дамите и толкова по-занимателно е - прекарвал съм си чудесно във Враца и Монтана и съм срещал големи трудности в Пловдив и Стара Загора. При това съм импровизирал по подходящ начин, съобразявайки се със спецификата.

Кое е характерното за тази борба - ми най-важното, поне според мен - е да сте с костюм. Забравете дънките и блузката, момчета - стегнатия възел действа на дамите от провинцията като валериан на моята котка. За предпочитане е да сте с тъмен такъв, скъпа, подчертавам скъпа вратовръзка /тия от 5 лева от световния център Илиянци не връзват/ , обувките да изглеждат добре и моля ви, чорапите да са черни, че като видя под панталона бели хавлиени чорапи аз искам да повръщам, какво ли остава за дамите.
Не се опитвайте да впечатлите дамата с много скъпи питиета, понеже по различните региони не разпознават добре разликата между 12 годишен "Бушмилс" и обикновен "Джони". Ако сте на водка - моля, пийте чиста, не някакви ябълки и ванилии, защото все пак ще сте сериозни и отговорни.
Не предлагайте местен хотел, защото повечето градчета са си малки семейства и няма как дори и най-навитата дама да влезе в един от трите хотела в града - или братовчедка и ще е на смяна или приятелка от училище или, недай боже, приятелка на свекървата, ако дамата е женена. Така че, ако ще действате - имайте предвид да се огледате за хотели в околността + не повече от 50 грама алкохол, защото катаджийте са зли ))))
Иначе - имал съм безкрайно интересни попадения, които и досега си спомням с умиление и възторг, защото, каквото и да говорим - красиви цветя растат и на най-забутаната полянка



провинциалистките в софия

Така  и така сме подкарали темата, защо да не я завършим, при това подобаващо. Ситуацията често е смешна, понякога комична и много напомня заглавието на стар сръбски филм "С цървули по дивия запад". Не, не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против да общувам с дами, независимо къде са родени, но с тази категория се заредете с търпение и внимателно с местата, които посещавате, защото може да ви се случи дълго след това келнерите да хихикат в шепи, когато ви видят.
Първо и основно - избирайте емблематични култови места, независимо, че са гадни и там не бихте стъпили дори да са ви опрели пистолет в гърба - визирам естествено "Син сити" и "Биад". Няма да ви се размине, ако искате да постигнете пълен успех. Пригответе и повечко пари, тъй като и двете заведения се славят освен с ужасната си музика и с цени, които ме карат с умиление да си спомням за 5 авеню и за "Тексас ембаси" в Лондон /последното е готин култов ресторант, за тези, които не са стигнали още до града на Темза/.
Тук облеклото няма значение, важното е да можете свойски да потупате охраната по рамото, или - още по-добре, както е в моя случай, да притежавате златна вип карта за съответните заведения. Повярвайте, тази карта работи по-добре дори от златната Виза и Златната Американ експрес.
По отношение на другите забавления - ще ви се наложи да обиколите НДК, да минете през култовия пазар Илиенци и през мола, в зависимост от изискаността на дамата.
След това можете дори да спестите някой лев като изпозвате поредицата сравнително добри и значително по-евтини хотели в драгалевци и симеоново.
В леглото - нещата отново допират до личностни характеристики, но обикновено след Син сити можете да си пожелаете каквото поискате и пак обикновено всичките ви желания ще бъдат изпълнени.



софиянки

Хайде, момичета, и вашия ред дойде, да не кажат,че съм пристрастен и все ви изпускам. Тук, както правилно бихте отбелязали ,групата не е хомогенна, защото се влияе от доста разнообразни фактори - като започнеш от това къде точно в София си роден , минем през средното и после през висшето /ако има такова / образование : няма как да сравняваме Враждебна с Иван Вазов, нито Надежда с Младост, още по-малко Бояна с Левски Г. Моите предпочитания , обаче, са насочени предимно към възпитанички на Френската, Немската и 2-ра Английска и естествено, че предпочитам Софийски универстет пред Техническия такъв.
По отношение на вечерята - ресторантът да е с покривка и ако може да сервитьорите да са мъже - изглежда по-изискано. После, естествено Синатра, ако успеете да уредите да сте долу, а не горе, веднага трупате правилни рейтинг точки. Пура "Ромео и Жулиета" № 2 е за предпочитане, както и някакви по-странни коктейли през лятото /зимата карайте на класически бърбърн/.
Задължително изпращайте цветя, през повечето време помага. На ъгъла на Раковси и Ст. Караджа забъркват прекрасни екзотични букети и даже правят разнос, така че може да бъдете приятно галатни през цялото време.
За секса - разнообразие и възторг, но има и неприятни изключения.
 
Едно от най-хубавите неща - ще научите телефоните и адресите на достатъчен брой интимно прикрити хотели в центъра, за които не сте и подозирали,че съществуват.





приятелките

Ето една категория, която ми се искаше да прескоча, да се направя, че я няма, че не съществува, ама като пусто съм обещал, че ще съм честен, правдив и правдоподобен...
Та приятелките са нещо приятно, лесно и неизискващо кой знае какви усилия. Завистта при дамите е всепризнато чувство, а да легнеш с гаджето на приятелка даже напоследък се смята не просто за правилно, а за задължение.
Обикновено стигат само леките намеци - намигване, пускане на ръка под масата - особено,ако на масата сте тримата, отвличане за целуване в коридора пред тоалетните...
Приятелките са нещо прекрасно, защото няма да ви досаждат - и на вас и на тях им е ясно, честава въпрос за секс, така че може да спестите от цветя и вечери. Поради обстоятелствата приятелките често са по-благосклонни за експерименти в леглото и обикновено няма да ви отакажат даже неща,които не правят.Не се налага да преспивате в тях, може да си тръгнете по всяко време и никой няма да се разсърди.
Важно правило - никога, ама никога не правете сексуални сравнения на глас, независимо какво има да кажете. Това е проява на лош тон и може да ви се наложи да обяснявате какво сте имали предвид с репликата "хайде малко аз да съм отгоре, че така го правим с нея".
И най-важното - никога не хващайте за сериозно гадже приятелка - изходите са само два - или ще ви ожени за себе си или няма да можете да ходите по жени по време на връзката. Тъй като и двете неща са ужасни - не го правете.



между 35 и 40

Странна категория честна дума - от една страна знаят всичко за живота и за секса, а отдруга - са безпомощни като ученичка в 12 клас. Най-общото за тази категория е,че усеща как животът се изплъзва покрай тях и вече не ги заглеждат по улиците. Това прави дамите от тази категория доста опасни, защото се влюбват безвъзвратно и до лудост, а и стават ужасяващо ревниви към по-младите представителки от техния пол.
Ако сте забърсали дама от тази категория избягвайте да я водите наместа, където пъплят много млади момичета. Няма да можете да си вдигнете погледа от пода, защото всяко момиче, което погледнете ще ви води до безумни скандали, а понякога и до добре примерен удар в слабините, което - както знаем - боли и то много.
Освен това ще се наложи достатъчно често да им казвате, че са красиви и да отбелязвате, че изобщо не и личи, че е раждала.Това, последното,есествено е долна лъжа, но няма как - налага се.
Тази категория наистина може да ви даде много в секса , защото е всеотдайна и в общия случай съпругът й не е правил секс с нея от години. Така че - наслаждавайте се на момента и взимайте с пълни шепи.



комшийките

Опс, за малко да ги забравим,а между тях - наистина рядко - има незабравими екземпляри.
Комшийката е прекрасно нещо, защото нещата наистина са бързи и се случват на най-неочаквани места, за които не сте си и представяли, че ще правите секс - като се почне от асансьора, мине се през гаражите, а дори и на стълбищната площадка, само че това се прави тихо и късно вечер)))
Удобното на комшийката е , че може да не сте бръснат, да сте по къси панталони и даже по чехли.
Единственото, което е притеснително е, ако комшията има оръжие или пък е ревнив по природа.Затова към тези връзки подхождайте много внимателно и твърде предпазливо.


неделя, 29 май 2011 г.

Спомени и размисли - 1 част

Ха, оказа се, че могло.
С труд и постоянство - имам някои от текстовете ми, дето блог.бг ги приватизира, демек ми ги открадна.
Ще ги пускам на серии по повече от един.
(Да си призная честно - бях забравил, че са забавни).
Тази част е посветена на типологията на жените - ето първата серия:


сериозно обвързаните
Е, това си е тема, с която не може да не се започне. Най-обичам, когато ми каже : аз имам мъж, сериозен приятел и много го обичам. Ама кой ти е казвал да не го обичаш, начи? Такова нещо няма и няма как да има - да се бъркам, разбираш ли, в любовта на хората - за секс си говорим, не за любов. Обаче се дърпат - отначало и за малко. Не го разбирам това, ама никак даже - хем, таковата, налитат като евродепутат на шведска маса, хем пък скромни. Скромността красила човека , да бе да. И все трябва да се мине през романтична вечеря - за сериозно обвързаните без вечеря не върви. Иначе от вино не разбират - подозирам,че любимият мъж или сериозният приятел минават с някакви блудкажи от кварталния магазин за 4 лева. И гъши дроб не са я яли, така че, ако се насочвате към тази част - давайте го по-ларж. И не им давайте да пият бяло вино вечер, че е смешно и сервитьорите, еле ако са специалисти, ви наблюдават твърде любознателно и се чудят от кое село се довлякохте. 
Следва хотелската част - там вече нещата направо излизат извън контрол, ако не сте с чуство за хумор - прилежно сгънати дрехи, хич не се и надявайте, че ще има разхвърляни поли, блузи и сутиени по пода - никак няма. Сгъва се всичко чинно, пооправят му се ръбовете, седят на ръба на леглото и гледат страшно. Ей това с погледа най не го разбирам - то им е ясно къде са тръгнали и за какво, ама гледа страшно и вика : НЕ. Ама така, с приглушен глас го вика и примигва похотливо.
 
До тук е общият случай - след това идва разнообразнието в замисимост от темперамент, любознателност и предишен опит.

романтичните
Е, всеки истински мъж знае,че това е най-досадната категория. Не, че имам нещо против, но вече се пазя от тези като дявол от тамян, че твърде досадителни идват, твърде поетични и изтерзаната ми душа някак не може да понася вече в такива дози Яворов или - пази боже - Дамян Дамянов.
Та за романтичните иде реч - тези и на вечеря не трябва да се водят, че барманът е припадал от смях като слуша лирични рими и намига зверски, кикотейки се в шепи.
Обикновено пият водка - опс, грешка, наливат се с водка като грузинец от казашки произход, но странно защо, това някак не им се отразява на способността да римуват "замина" с "комина". За сваляне са лесни, само трябва малко предварителна подготовка. Аз - например - изпозвам Георги Константинов, че поне е симпатичен и стиховете - някои де - стават, дето се вика щом ФСБ са ги изпяли начи отвсякъде са ставателни. Бате Жоро Минчев - бог да го прости - също влиза в работа, но с него трябва да се внимава, защото "Бира, секс и рокенрол" се възприема двусмислено твърде и после мадамата може и да не пусне.
Романтичните в леглото са като фурии, за съжаление са такива и извън него и това може да доведе до наистина неприятни изненади като звънене по телефон в 2 през нощта, настояване за ежедневни дълги сръщи, на които ще ви се налага да ги държите за ръка и да правите малки романтични подаръчета - добре, че "Сваровски" отвориха повечко магазини и че цените са в рамките на приличието.
Ако мога да дам някакъв съвет - бягайте далече, че това се лепи като дъвка за нови дънки и после даже Ариел не оправя нещата.
 

интелектуалките
Хич и нямах намерение да се занимавам с тази тема, ма на - вчера налетях на такава отново и си викам, не може да не се разкаже и тази категория - твърде много се навъдиха, за да пропуснем.
Нека да уточня - изобщо не се занимавам с интелектуалки тип борец сумо или такива с мустаци, модел "Филип Тотьо - 1872 година". Тези ги оставям на мъжете с въображение, аз, очевидно, нямам такова.
Говоря за интелектуалка, която е секси и на външен вид поне не дава да се разбере,че при оргазъм вика не "още, още,още", а "Хамебрмас, Фуко и Фукояма". Да си призная честно първия път бях леко стресиран и това,че не скочих през прозореца е само защото бяхме на 17 етаж, а имам страх от високо.
За да се преборите с интелектуалките ви е нужна предварителна подготовка - не е задължително да се запишете в народната библиотека, но при всички положение ще трябва да се поровите в интернет и да видите модните тенденции в областта, в която дамата специализира.
Снощната психоложка , например, беше много впечатлена от познанията ми по нервно лингвистично програмиране, макар че какво точно означва не ме питайте - забравих го в момента, в който изиспах на масата поредиците наредени думички. Изненадвал съм исторички с познанията ми по историята н адревен Египет и изброяването на фараоните от 4-та династия, литературоведките вече не кълват на постомодерното, казвам ви го от личен опит, ще се наложи да се задълбаете във философията. Не, че Ихаб Хасан още не е актуален - поне според мен - ама е по-трудно да се мине само с него.
По отношение на вечерята - спокойно може да си я спестите - прилично кафе върши работа, макар че , ако не направите правилен разчет ще се окаже, че платените уискита надхвърлят стойността на прилична вечеря.
В леглото обикновено са скучни, ако не броим за забавно споменатото по-горе. Както вчера споделих с въпросната дама - "поне мигай , за да зная,че си жива". Неясно защо това не беше възприето по най-добрия начин и - държа да споделя с тези, които не са го изпитвали - повярвайте, ако ви ритнат на неподходящо място , когато сте в ерекция , болката е различна. Но какво пък - всеки има какво да научи от живота.

блондинките
Коя не я знае тази категория, кой не е чувал за нея и кой не си е блъскал главата в стената след поредната блондинка? 
Честно казано, имах намерение да прескоча тази категория, защото навява твърде тежки мисли и действа отрезвяващо сексуално, ама нали пусто трябва да сме честни и да спазваме някакъв порядък, така че...
Най-характерната черта - ами руси са, синеоки, а някои от тях имат толкова дълбоки очи, че дори и закоравял и отруден мъж като мен иска да скочи да се удави в тях. Познавам поне няколко, заради които всеки уважаващ себе си свещенник би избил с шут вратата на църквата, ако ми позволите тази дребна перефраза на класика Чандлър.
Обаче, ех, защо в живота винаги има по едно "обаче", което те кара да си мечтаеш за картечница или други оръжия за масово поразяване... Обаче са тъповати. Забележете, не казвам просто "тъпи", щото има и странни птици, за които тази дума не може да се употреби. Тъповати е едно доста по-обширно понятие, което често включва изненадващи обрати в различните житейски ситуации. Например - не ползват противозачатъчни и се сещат да го кажат чак като ситуацията е преминала някакви разумни граници, когато най-близката денонощна аптека се намира на 30 минути път с кола, а в будката за цигари - презервативи - странно защо не продават.
И тук става... ох, по-добре недей... 
Освен това си падат по стандартен секс, колкото и да ме убеждавате,че личния ви опит говори друго.
То и моят личен опит уж ми говореше, ама на - статистиката показва,че това е - стандартен и изключенията са толкова малко,че спокойно могат да бъдат пренебрегнати.
Блондинките са средно претенциозни към мястото за вечеря, но се предполага,че трябва в ресторанта поне да има покривка. Демек "Хепи" не върви, макар че ми е на 3 минути пеша. След това задължително трябва да се мине през някоя чалготека, колкото и да не ви се иска . Поради тази причина вече зная поне 4 текста на Ивана наизуст, даже и един на Азис, ама само припева.
В леглото - както споделих, стандартизация и метеорология, демек нищо ново и неочаквано, а ако пък има - изобщо не се надявайте, че ще стигнете до пълно удоволствие. Ех, колко съм двусмислен, но ме е страх да не цензурират блога, така че нека всеки разбира каквото иска.
Единственото наистина хубаво нещо - с блондинка можеш да се покажеш пред приятели и да ги оставиш да им текат лигите по пода. А това - съгласете се - не е никак малко.

колежките
Опс, тука трябва да съм съвсем предпазлив, потаен и изобщо дискретен, че знае ли човек кой се подвизава в тези блогове и кой ще се разпознае.
Не, че ще кажа нещо притеснително и невярно, защото - ясно е,мисля - че правдиво разказвам и само на личен опит се доверявам. Не тръгвам като дядо ви Вазов, който иначе харесвам, да пиша "да работим нека тая дума...", а никак да не съм работил, таковата, защото каква работа е министерстването, ама това една друга тема.
Та темата е колежките. Тегава тема, ще признаете, защото вътре в нея, като еманация на женското се среща всичко. Обаче има и различия, които трябва да се споделят и да се знаят.
По стара препоръка не трябва да се захващате с колежки,че не бива две неща да се вадят на едно и също място, ама като сърце пусто не трае...
Като отделна целева група трябва да се подчартае, че колежките биват най-общо разделени на две - такива, дето са с по-нисък ранг от теб и такива, дето са с равен или по-висок. проблемът е, че по-лесни са равните и по-високите, но поради естеството на живота са и по...абе нека го нарека зрели, че думата възрастни не звучи никак приятно. Да де, ама аз като зрелостта не я броя за +, ама никак не я броя???
Няма начин, тогава, минаваме на по-ниските чинове. Там пък съвсем зле - ще вземе да повярва,че е нещо друго освен секс - стана белята. Ще си помисли,че може да те използва за трамплим - още по-голяма беля. Ще научат другите - отиде , та отече!
Препоръка - ако можеш, не се захващай.
Ако не можеш - дискретност, тайна и никакво натискане по тоалетните,че вече навсякъде има камери. най-доброто място - тим билдинг, хем е общо, хем може да се направи интимно, хем имаш оправдание,че си се напил и спомени какви си ги говорил нямаш.
Така че вечерята отпада, нуждата от хотел - също, щото таковата, е платен служебно.
А сексът е разнообразен, повярвайте, даже аз съм оставал изненадан от невероятните изпълнения. Уж го гледаш едно - смирено и мирно, а в леглото....
И все пак, по-леко с тази категория, по-внимателно и ако можете да избягате навреме - направете го.
 

секретарките
Тук - естествено - следва логичния ви въпрос : защо, по дяволите, отделяш тази група? Сега по професии ли ще я караме? И секретарките не са ли колежки? И какво ни забаламосваш?
Логично питане, дето се вика, като питагоровата теорема е ясно, ама на - пусти опит, лично наблюдение и всякак са отделно. Не са в общия кюп, кой каквото иска да ми разправя или пък аз така съм налитал на оразличаване. Защото праведно е да се търсят различия, отвсякъде и навсякъде, за да бъде постигната правдата.
Та за секретарките ви разправям - секретарката на шефа обикновено е готина, щото това си го пише и в длъжностната характеристика и даже си е богополезно и богоугодно.
Обаче към тях трябва да се подхожда изключително предпазливо, като в тила на врага, защото твърде много опасности дебнат. Най-важното е да я извадите на кафе след работа - типологията на професията предполага,че с нея трудно се сприятеляват колежките, а поради местоположението й, най-често в стаята пред шефа и колеги трудно се задържат. И това стратегическо място дава и основната характеристика - най-често секретарките са самотни. Това ще рече ,че прекарват изключително дълга време в четене на различни сайтове - от запознанства до кулинарни и за диети. И тук влиза в сила правилото - който добре гледа добър резултат постига. Ако цяла седмица основния сайт, който мярката през кратките ви допири е свързан с поезия - работата е чиста и проста като къпана блондинка. Влизайте смело в "Словото", капи-пейст на някаква любовна поезия - и по мейла. Три пъти са достатъчни, няма за какво да се напъвате повече. Веднага сте разпознат като сродна романтична душа в тази толкова бездушна организация, в която в момента преживявате.
От тук до вечерята - една крачка. До леглото - половин. За секса - не може да се обобщи, защото тук наистина различия има - големи при това. Най-добрият френски секс , който съм виждал/изпитвал през живота си. И най-лошия де. ))))
Важно - не говорете за работа и не се опитвайте да постигнете нещо в професията от тази връзка!!!! Ще е стратегическа и непростима грешка.

ИЗБРАХ -Станислав Стратиев - Сравнително литературознание

Има текстове, които трябва да се прочетат по няколко пъти.
Има и такива, които трябва да се четат всеки ден.
Ще се опитам да ви разкажа моята версия за това, кое трябва всеки ден.
И започвам от Станислав Стратиев.
Много хубаво разказва - защо сме такива))).
Приятно четене.

п.с. За тези, които не са чели Стратиев - завиждам ви благородно за предстоящото удоволствие.


Нали правят от читалището склад, книгите ги разпръскват по къщите.
Затова последната седмица Паскал се задълбочава в сравнителното литературознание.
— Виж как започва един английски роман — казва той на Йеремия, който седи на пейката до него и мижи на пролетното слънце. — „В дванайсет часа на четвърти май 1897 година един четирсет и три годишен мъж с решително и енергично лице напусна Манчестер на път за Ливерпул. Този човек беше благородник и се казваше сър Андрю Уелингтън.“
— Е? — казва Йеремия.
— А сега виж българския — отваря друга книга Паскал. — „Слънцето се беше издигнало на има-няма една копраля, когато, няколко дена след Великден, 1897 година, един мъж някъде към петдесетте, чието лице не личеше изпод феса, излезе от Сопот и хвана Балкана.“
— Не мога да ти хвана мисълта! — признава Йеремия.
— Мисълта ми е дали виждаш някаква разлика — казва Паскал.
Йеремия се замисля.
— Нашият има повече запетайки — казва той след това.
— Остави запетайките — казва му Паскал. — Виж смисъла.
Колкото и да гледа смисъла, Йеремия не може да види нищо.
— И недей да мижиш! — му казва Паскал. — Как ще видиш?
Йеремия поглежда — слънцето е точно на една копраля.
— Онзи мъж с феса — казва той — е хванал Балкана точно по това време!…
Паскал въздъхва и клати глава.
— В нашия роман — казва той — всичко е „около“, „към“ и „има-няма“. Този мъж с феса е „някъде към петдесетте“ — което значи, че може и да е на четирсет, а може и на петдесет и четири. И докато в английския се казва направо, че човекът е тръгнал за Ливерпул на четвърти май, нашият човек напуска Сопот „няколко дена след Великден“.
— Не виждам какво те дразни? — недоумява Йеремия.
— Не ме дразни — казва Паскал, — но искам да знам колко точно дни след Великден става събитието. И накъде тръгва човекът с феса. Защото Балкана — това е половин България. И като ми казва така този, дето ги пише, все едно че не ми казва нищо.
— Това са само книги — успокоява го Йеремия. — Думи.
— Обаче — казва Паскал — в училище ни учеха, че те изразяват мисленето. А нашето мислене е пълно с такива „криво-ляво“, „доста повече“ и „от дъжд на вятър“. Нищо не е точно и нищо не е сигурно.
— Казвах ти да не взимаш толкова много книги у вас! — напомня му Йеремия. — Само ядове с тях!…
— И като сравнявам — довършва мисълта си Паскал, — виждам още една причина, поради която Англия е била империя, а ние — под робство.

Четиво за соцносталгици - Хитов, Кушела и Владимир

Другари и другарки, дами и господа, уважаеми съдебни заседатели, господа офицери - работата не е добре. На лошо върви, да ви кажа.
КомунизЪмът, този светъл строй, нещо дава фира. Ама съвсем дава. Даже в Беларус, последния бастион на комунизЪма в Европа, нещо се случва.
Лошо, другари, лошо.
Уж плановата икономика не беше засегната от кризата, уж това и онова, а то - ужас, другари, ужас отвсякъде.
Другарят Лукашенко се опитва, другари, опитва се, ама световния капитализъм и най-вече империализЪма му пречат. Много пречат, другари.
Не, че другарят Лукашенко не се опита да направи някое атентатче, опита се, другари. Вярно, гръмна само метрото, акъла му не стигна да гръмне някоя църква, ама това не проработи. Или проработи за малко.
Тъпият народ на Беларус , вместо да направи паметник на другаря Лукашенко, вместо да ходи по манифестации и да набива крак, взе, че се затече към магазините и изкупи каквото имаше.
Забележете, другари, не каквото му трябва, а каквото имаше.
И пред банките се нареди на опашка тъпия народ. Да си тегли народните пари и да ги обръща в гадни долари и още по-гадно евро.
Затова и другарят Лукашенко обезцени беларуски пари с 56 %. Ама е глупав, да ме прощавате, другарят Лукашенко. Да беше взел пример от другаря Жан Виденов - при него обезценката беше над 350 %. 
Сега е решил, другарят Лукашенко, да национализира целия износ - така де, да се знае, че свободния пазар е вреден, че е гадна измислица на монетаристите.
(Тук очаквам Митко Хитов- Кризата да зацвили от радост, Кушела да удари фуражката в земята и да запее на уволнение, а Владимир да направи кълбо напред от радост и да цитира някаква простотия на Хазин.)

Тъпа история, другари, тъпа. Как сега ще докажем, че комунизЪма ще пребъде, като съвсем даде фира?


 

петък, 27 май 2011 г.

Другари, комунизЪмът е в опасност

Напук на светлите напъни на Кушела, Митко Кризата и други такива таланти - то какво стана: другарят Лукашенко отива на към изчезване май. Даде фира, дето се вика))).

Един цитат и тези дни, ако имам време , ще коментирам обстойно:



26 май 2011 | 19:32 | Агенция "Фокус"
Начало / Свят
Минск. Жителите на Беларус се опитват да закупят долари, евро, тостери и консерви – всичко, което не губи стойността си така бързо като националната валута. Беларусите опустошиха магазините и по цели дни стоят на опашки пред обменните бюра в отчаян опит да защитят спестяванията си от рухващата национална икономика, пише украинският вестник „Сегодня”.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко обеща, че националната валута ще остане стабилна след указа за девалвация ден по-рано, но експертите предупреждават, че спадът ще продължи, ако Русия не предостави бърза помощ.
„Аз се боря с моята банка, за да закрия сметката си и да изтегля петте милиона рубли (около хиляда долара), за да си купя поне нещичко, преди парите ми да се превърнат в прах. Страхувам се да мисля за бъдещето. Просто се опитваме да оцелеем, вместо да живеем нормално и за всичко е виновен Лукашенко”, посочи Дмитрий Малишевский.
Надежда Горелик, продавачка в магазин в центъра на Минск, споделя, че хората моментално изкупуват от щандовете захарта, солта и други стоки. „Човек има чувството, че всеки момент ще започне война”, коментира Горелик.
Идиотите, то нямало нужда да ходя да бутам Лукашенко, сам си падна, кретена))).

вторник, 24 май 2011 г.

Хъмм - не вярвах, че съм толкова популярен)))

За сведение на модераторите и доносниците от блог.бг - напоследък трупам повече уникални посещения, отколкото съм стигал в най-добите дни в недоразуменито, което рекламира, че е блог.
За тези, които не знаят историята - вижте началото на този блог. Защо и как бях баннат от доносници, милиционери и неграмотни модератори)))).
И които ми "откраднаха" (в смисъл затриха) над 500 посинга, които не мога да възстановя.

Модераторите, доносниците, чичка Кушел, недорасляка олигофрен Чу и постменструалните лелки - какво постигнахте, а????

Сладури!

За празника, книгите, четенето и някои национални особености

Пак статистики.
29 % от българите не били пипвали книга (гледам сутрешния блок на НОВА , не зная колко е представително изследването). Само 4 % били активно четящи. 
Измислили сме над 4 300 нови думи за 20 години ("фейсбукар" и "маймуница" са между тях) - това пък е от "Стандарт".
"Труд" и "24 часа" не са обелили и дума за 24 май (съдя по електронните издания, от години не си купувам вестници, обявил съм здрав бойкот).
Само няколко ентусиасти в блог.бг са подхванали темата за "Върви , народе възродени" - с пионерски плам и оплакване на умрялата култура.
Сещам се за един стар виц, който разказах на сина ми, когато беше на 7 години - минавахме покрай сградата на "Московска", където сега е кметството, а през 1956 година се е провел Априлския пленум на БКП. 
Табелката с този надпис вече я нямаше, но вицът беше (и е готин) , та му казах, че тази къща е паметник на културата, защото тук се е провел Априлския пленум.
- Паметник на културата ли? Че тя кога е умряла, за да има паметник? (отивахме да сложим цвете на паметника на Левски).
- Че как кога?! Тука точно си пишеше кога е умряла - през 1956 година.

За съжаление на оплаквачите и за наша радост културата не е умряла, въпреки опитите и експериментите, на които я подложиха. 
Това със смъртта на културата го размахват като знаме навярно от 19 век - за справка - прочетете текстовете на кръга "Мисъл" и ще видите, че нищо ново не сме измислили. Французите се опитаха да "убият" романа през 60-те и 70-те години на 20 век (новия френски роман) - и тогава не умря, пустата му култура.
Според мен тогава спасителят се наричаше Умберто Еко. С "Името на розата", който върна не само удоволствието от четенето , но и показа, че един текст може хем да е хубав, хем да е комерсиален. Толкова комерсиален, че да излезе бързо на филм и любимия Шон Конъри да влезе в ролята на брат Уилям от Баскервил и да направи една от най-великите си роли.
После дойте 10 ноеври и въпреки всичките ми (ни) очаквания българските автори (кой от кой по-големи дисиденти) не извадиха и едно текстче, дето да е... абе по-така, една "Москва-Петушки" да бяха извадили, ама те - тц! Само Коцето Павлов пусна една-две стихосбирки, но тях пък ги бях чел в ръкопис.
По времето на мутрите и силиконовите миски отказах да чета Куелю - де що имаше миска само това четеше и завършваше УНСС (скрих си две от дипломите по тоя повод).
Народът четеше като бесен Христо Калчев (Бог да го прости) и вестник "Шок".
Литературата мутира до степен , която не можеше да се понася (българската поне) - половината поети и поетеси прописаха чалга-текстове, а нормален български роман, дето да става за четене така и не излезе (имаше прилични текстове, но еднодневки).
Интернетът, след като се масовизира, "откри" за света неподозиран брой поети и поетеси - кой от коя по-бездарни. 
Типичен пример - римонагаждачите. Като лицето Валери Станков (популярен като председателя на ТКЗС-то Чу), дето изтипоса Апостола до Азис (казвам го като пресен пример, не е единствения пишман римонагаждач, безбройни са).

Повечето от тези (псевдо поети и писатели) днес ще плачат за българската култура, с която - по неясни причини - се отъждествяват. С тях ще плачат и едни театрали, които са толкова "добри", че успяха да опропастят иначе великите пиеси на Стратиев. За кинаджиите даже не ми се говори - освен 2-3 злободневни филма (като "Мисия Лондон") друго не извадиха. Как пък не уцелихме един Костурица, ей това се питам - все още като ми се гледа хубав филм си пускам "Бяла котка, черен котарак". И "Амадеус" си пускам - заради Форман. А нямам спомен Министертвото на културата на бивша Югославия или на Чехия да им е давала пари, за да снимат. А снимат. И хем снимат, хем ги гледат. И хем ги гледат, хем са готини.

Ще се върна на онези 29 % в началото. Които не четат. Ми не четат. Никак. И това не се променя с постановление. Нито, ако някое министерство спонсорира поредния графоман. Въобще не се шашкам, че е така - приемам го.

И си отварям "Махалото на Фуко" - за празника.

понеделник, 23 май 2011 г.

Емиграция за статистиката

Наскоро излязоха данни, че хората, които искат да емигрират са нарастнали двойно, спрямо последното изследване.
За жалост няма разрези от коя група са желаещите, така че ще се налага да импровизирам малко.
Става дума за поредната митология, че "там" се живее добре, а тук зле, че "там" те чакат с мед и масло, а тук най-много да ти подхвърлят коричка хляб.
Като човек, който е пообиколил Европа ( в САЩ не съм стигнал още) и който е поживявал в няколко държави повече от 5-6 дни мисля, че желаещите или не знаят за какво става дума или се правят на ощипани госпожици.
Ще започна с лесните неща - свободата там и усещането за свободия тук.
София е мръсна. Варна, Бургас, Пловдив и т.н. също не са много чисти.
Кой цапа? Защото , ако сме честни, напоследък фирмите за чистота си вършат работата далеч по-добре от преди 4-5 години.
Минете зад блока си или зад кооперацията, където живеете и се огледайте. Или още по-добре - почакайте 1 час. От прозорци и балкони хвърчи боклук като на конвейр. От фасове до цели пликове с боклук. После се качете и попитайте същите тези хора дали града ви е чист и дали искат да емигрират. Отговорите са ясни.
Следващ експеримент - попитайте хората за цената на горивото. И дали искат да емигрират. И застанете на Орлов мост. Не само в час пик, по всяко време. И започнете да броите колите, които се движат с един човек вътре. Въпреки метрото. Може да застанете и на тунела на Люлин - същата история.
Продължете експеримента вечер пред някоя кръчма - все едно коя. И преброите хората, които са пили по 1-2-3-4-5 ракии (бири, водки) и се качват на колата. Нищо, че отдавна има такси или "дринк енд драйв".
Огледайте се и в работата - колко хора работят по 8 часа? Не да пият кафе, не с обедни почивки от по 2 часа, без ходене по магазините, да се плати тока или да се видят с приятел. Въпреки трудовия договор, в който ясно е написано - 8 часа. Тези, които липсват без причина са първите кандидат-емигранти.


Такива примери мога да давам до безкрайност. И вие също. Всички, които живеете навън моля да дадете примерчета - какво би станало, ако си хвърлям боклука през прозореца в Лондон, Париж, Берлин, Амстердам, Милано? Или ако карам пиян? Или ако бягам от работа без причина (че даже и с такава)?


Какво кара всъщност кандидат-емигрантите да искат да се махнат - според мен де : най-често това, че не са живели навън и се надяват, че там ще имат само права, а задължения - хич. А то правата си ходят със задълженията. При това "там" доста повече, отколкото тук.
Идеята за спасяване поединично е заложена дълбоко в народопсихологията ни. Не съм историк, но от това, което съм прочел това поединчно ни е изяло главата, когато Османската империя влиза в България.
Много ми е интересно дали тези лекари, които емигрират сега, ще си позволят грубо държание с пациентите "там" или ще посмеят да си поискат пари под масата? Или, като онези от Горна Оряховица, ще посмеят да говорят така по телефон (или даже да си го помислят).


Изобщо не твърдя, че тук е рая на земята. Или че се живее лесно и добре. В 95 % от случаите сами сме си виновни. Заради това поединично спасяване. Политиците ни са гола вода. А кой гласува? Кметовете са мошенници - кой ги избра? Работодателят не плаща достатъчно - а достатъчно ли се работи?


Ей такива мисли - за емиграцията. Която даже вече не е икономическа, а културна. 
Внимателно като тръгвате - да не останете твърде разочаровани)))).

неделя, 22 май 2011 г.

Толерантност, нетърпимост и...

Тези дни основната тема на всички е за случката пред джамията.
То не бяха коментари, анализи, призиви, петиции, подписки и какво ли още не.
Успях да изгледам поне 80 % от случилото се по Канал 3. И мога да кажа моите впечатления, макар че камерите 100 % не са хванали всичко, а и едва ли без да съм бил там мога да зная какви реплики са разменени и кой е подстрекателя всъщност.
Какво , обаче, според мен е по-важното, ако избягаме от актуалността?
Наистина има нещо прекалено в огласяването на гласа на ходжата по този начин. Каквото и да си говорим - това дразни. Или поне мен ме дразни, при това без да съм религиозен фанатик или отявлен националист.
Толератността не означава да се прекалява, мисля. 
Точно толкова се дразня , когато някой комшия надуе музиката до пръсване на колоните - независимо дали е чалга или Пърпъл. Колкото и да харесвам Пърпъл не мисля, че трябва нещо да ми се натрапва.
Толератност е да се съобразяваш с другите и те да се съобразяват с теб - двустранен процес е, не едностранен. 
А от много години едната страна не се съобразява. Хич. Няколко пъти съм минавал покрай джамията по време на молитва и звукът е толкова силен, че заглушава даже музиката в колата.
Нямаше как това да не доведе до ответна реакция. Още повече преди избори, още повече при поредната наглост на Доган.
Факт е, че една част от феновете на "Атака" са лумпенизирани. 
Както е и факт, че при другите лумпените не са по-малко.
И когато едни лумпени дразнят други лумпени - резултатът е на лице : бой, кръв, малоумие.
От кадрите на Канал 3 се видя, че няма невинни - поне аз това видях. И двете страни се показаха като селски биячи. От тази гледна точка да се обвинява само едната страна е леко смешно. Или глупаво. Не мисля, че щеше да се стигне до тези сблъсъци, ако озвучаването беше спряно, както, апропо, е в целия немюсюлмански свят. Не съм видял нито в Париж, нито в Кьолн, където има големи групи мюсюлмани така да се провежда молитва. 
Да кажа, че и според мен сблъсъка беше търсен двустранно - минавал съм в петък по обяд и никога досега не е имало толкова много молещи се отвън. Не зная защо, но останах с неприятното усещане, че и двете страни са се готвили за събитията - много ми заприлича на тъпите ултраси от агитки на футболни отбори, които се разбират къде да се чакат, за да се сбият.
Затова и не мисля, че нетърпимостта е едностранна - пак да си кажа, според мен има 2 виновни страни, а не една.

събота, 21 май 2011 г.

Защо американците са "тъпи" , а ние - гениални (след евреите де)

У нас битуват много митове. Някои издържат малко, някои са като вечната Амбър.
А най-вечната Амбър си остава : Българите са умни, а американците -тъпи. Даже българите са най-умни на света, ама евреите бъркат класацията, та ни водят. Ама с малко.
Тъпи ли са американците?
3-4 % от населението на земята генерира около (или малко над) 30 % от световния брутен продукт. 
Най-интересна ми е обаче актуалната тема за Строс Кан. Само си представете - оплака се една камериерка от дъртия мръсник и "тъпите" американци взеха, че го арестуваха, при това без да му спазват правата. От това, което видях по нета, толкова не са му ги спазили, че направо главен прокурор, вътрешен министър, половината полиция и всички останали трябва да подадат оставки. Веднага.
А гадният съд, представяте ли си, не само му тресна милионна гаранция, ами го беляза като БМВ шестица и му сложи гривна с ДжиПиЕС, та сега си го гледат онлайн.
Тъпи ли?
А ние като сме умни продължаваме да търпим Масларката, дето е невинна като сълза на сърничка :някой разходи ли се до Старозагорски минерални бани да и огледа хотелчето и да пита откъде направи кинти за тая чудесия?
Толкова сме умни, че не казахме и една дума на съдиите, дето оневиниха Ковачки (условната присъда си е направо индулгенция за невинност) за кражбата на 16 000 000 лева.
Преливаме от гениалност, когато пляскаме по отлаганите до безкрайност дела на Трактора, Наглите и т.н.
Ежедневно ни се вдига коефициентът на интелигентност като никой не пита откъде Гоце спастри парички за мезонет в Париж и когато ходи да гърми по архари.
За Доган, за Маргините, за висящите по 10-15 години дела даже дума няма да отварям.

За сметка на това сме умни. И даже някои ще отидят на море в хотелите на "бедните" магистрати и магистратски щерки. На олинклузив и ще пият водка, забъркана в някое мазе и ще се подиграват на тъпите американци.
От много акъл ще продължим да зардъстваме улици, вместо да бойкотираме бензиностанции. И ще се хаби 3 пъти повече бензин. Наказваме Лукоил като му вдигаме продажбите - дето се вика, това е най-умното нещо на земята. Тия ще станат толкова богати , че ще се пръснат от богатство и ще им стане нещо и сами ще свалят цените.

Тъпи ли? Толкова тъпи, че всъщност, ако се замислите, там, в САЩ всъщност светът внедри 90 % от всички постижения, без които сега нямаше да сме такива : от компютъра до Фейсбук (последното не го понасям, ама е феномен, признавам).

петък, 20 май 2011 г.

Грехът на левите интелектуалци 2

Сартр ли? Ндам - ако някой не знае кой е най-верния му ученик , ами Салот Сар, станал по-известен като Пол Пот. И избил само 2 милиона камбоджанци.

Мислех да направя коментар на Сартр - един от митовете на червените тикви, но Пол Джонсън е казал едни готини неща, които е по-добре да цитирам (препоръчвам на всички, ако са пропуснали да прочетат "Интелектуалците", твърде мъдра книга) :


Сигурно е, че няма друг философ през изминалия век, който да е завладявал така пълно умовете и сърцата на хората, най-вече на младите, по целия свят. Екзистенциализмът е най-популярното философско течение в края на 40-те и началото на 50-те години. И пиесите на Сартър ставаха хитове. Книгите му се продаваха в огромни тиражи, някои повече от два милиона екземпляра, и то само във Франция. Той предлага начин на живот. Създава един вид светска църква, макар и с неясни очертания. Все пак до какво води всичко това?
Сартър е пълен егоист, както повечето водещи интелектуалци. Това не е изненадващо, като се вземат предвид обстоятелствата, свързани с детството му. Той е типичен случай на разглезено дете, единствен син на родителите си. Баща му е морски офицер, а майка му е богата наследница, родом от Елзас. Бащата е невзрачна фигура, но все пак интелигентен човек, завършил политехниката и за да компенсира ниския си ръст, е носил страховити мустаци. Той умира, когато Сартър е едва на 15 месеца, и за детето не представлява нищо повече от "снимка в стаята на майка си". Майката, Ан-Мари, се омъжва повторно за индустриалеца Жозеф Манси.
Дядото на Сартър мачкал синовете си, но се държал по съвсем различен начин с внука си. Дори му дава свободен достъп до библиотеката си. Майка му е подритвана от всички страни, а момчето се превръща в най-ценното й притежание. Тя го облича в рокли и оставя косата му да расте. Едва когато Сартър навършва осем години, дядото се намесва и заповядва да се подстрижат дългите къдрици. Сартър нарича детството си "рай", а за майка си говори като за "добрата дева, която живееше с нас, наблюдавана и потискана от всички. Тя бе постоянно около мен, за да ми угажда… Тя принадлежеше единствено и само на мен и никой не оспорваше това мое право. Никога не съм се сблъсквал с физическото насилие и омразата, а мъчителното познание за завистта ми бе спестено." Майка му го нарича Пулу. Казват му, че е красив и "аз им вярвах". Изричал "невероятно зрели фрази". "Доброто се роди в дълбините на сърцето ми - казва той - а истината - сред мрака на младежките ми разсъждения. Нямах права, защото бях обграден с обич; нямах задължения, защото вършех всичко с обич." Сартър говори за себе си като за "културна придобивка… Бях поел толкова много култура, че връщах всичко обратно в семейството си като някакво лъчение". Той си спомня един разговор, когато помолил майка си за разрешение да прочете шокиращата за времето си "Мадам Бовари" от Флобер. Майката: "Но ако малкото ми съкровище чете такива книги на тази възраст, какво ще прави, когато порасне?" Сартър: "Тогава ще ги живея!" Сартър получава най-доброто образование за времето си: чудесен лицей в Ла Рошел, две години в пансиона на лицея "Анри ІV" в Париж, който е може би най-реномираното висше училище във Франция по онова време; а след това в Ecole Normale Superieure, където получават степените си повечето големи учени на Франция. Някой от съвременниците му са наистина надарени: Пол Низан, Реймон Арон, Симон дьо Бовоар. Сартър тренира бокс и борба. Свири на пиано, при това доста добре, пее вярно и има силен глас, а на театралните представления в Eclole Normale излиза със собствени сатирични скечове. Пише стихове, романи, пиеси, разкази и философски есета. Тук той си изгражда навика, който дълго време подържа, да чете по триста книги годишно. Среща и първата си любовница, Симон Жоливе. Симон е кльощава блондинка и е с една глава над него. Той се проваля на първия си изпит за степен, но следващата година го взема с отличие, изпреварвайки всички.
30-те години минават неусетно покрай Сартър. Литературната слава, която очаква и страстно желае, така и не го спохожда. Учителства в Хавър, което събирателен образ за провинциална тъпота. Понякога пътува до Берлин, където по съвет на Арон изучава Хусерл, Хайдегер и феноменология, която тогава е най-авангардната философия в Централна Европа. Но основната част от времето му преминава в преподаване на глупости. Той мрази буржоазията. Но не е марксист. Не става член на никоя партия. Въздигането на Хитлер не го интересува. Гражданската война в Испания въобще не го впечатлява. Запазена е негова снимка преди някакво академично събрание, на която е облечен в черна надиплена мантия и жълто, украсено с хермелин наметало. Години по-късно започва да ходи в интелектуалска униформа - бяло поло и странно велурено сако. Пие много. На втория ден от същото академично събрание той става главно действащо лице в твърде нелепа сцена, която напомня за "Щастливия Джим" на Кингсли Еймс - пян до козирката, проваля изказването си и го смъкват от подиума. Оставя учениците си да правят каквото искат. Посланието му е следното: индивидът е изцяло отговорен за постъпките си; той е в правото си да критикува всеки и всичко. Сартър пише много, но не намира издател за ранната си белетристика. С огорчение разбира, че приятелите му Низан и Арон вече са публикували свои творби и стават все по-известни. Най-сетне през 1936-та успява да издаде книгата си "Философски изследвания", в чиято основа лежат заниманията му с немска философия. Тя не прави особено впечатление, но той започва да разбира какво иска да постигне.

Именно войната изгражда окончателно Сартър. Служи в армията, но скоро през март 1941 г. е освободен с диагнозата "частично ослепял". Отправя се към Париж. Намира си работа като преподавател по философия в известния лицей "Кондорсе". Повечето учители са или зад граница, или в нелегалност, или по разни концентрационни лагери. Независимо от свободните му преподавателски навици, а може би именно поради тях, училищните инспектори го определят като "изключителен". Той намира окупирания Париж вълнуващ. След време пише: "Дали хората ще ме разберат, ако кажа, че макар и непоносим, ужасът добре ни подхождаше… Никога не сме били така свободни, както по времето на германската окупация." Но това зависи от гледната точка. В Париж са надошли, макар и в униформа, стотици немски интелектуалци франкофили. Между тях са Герхард Хелер, Карл Ептинг, Карл-Хайнц Бремер. Те не са подвластни на цензурата, а редактираните от тях списания за театър и литература излизат съвсем свободно. За тях романите на Сартър са напълно приемливи, защото концепцията му се помества в контекста на Централна Европа и отделя голямо внимание на Хайдегер. Сартър никога не е сътрудничил на режима, но и помощта му към Съпротивата е колеблива. Той сформира една нелегална група наречена "Социализъм и свобода", която обаче бързо се разтурва. Издава спокойно творбите си и Андре Малро изразява възмущението си: "Аз си имах работа с Гестапо, а Сартър в Париж поставяше пиесите си с благословията на германските цензори."


Дребно злобно човече - ляв интелектуалец))))

Какъв президент?

Проучване сред французите показва, че шансовете на Строс-Кан за президент са практически нулеви. Оказва се, че никой не би подкрепил кандидат, който даже не може една камериерка да навие.


А на нас какъв президент ни трябва?
Както бях споменал в един предишен постинг - то какво искате от държава, дето първият и президент-председател беше Пешо Дамаджаната, вторият - недоразумението Жельо, третият - тоталното недоразумение Пешо Адвокатчето, а после ни се натресе Гоце, че съвсем да я вапцаме.
Ако се поогледаме в бившите държавици от соцлагера - само Полша и Чехия ще посоча за пример - Лех Валенса и Вацлав Хавел.
Ей от тук идва разлика - от Валенса и Хавел. Единият беше човека, който промени статуквото и наистина разтърси здраво съветската мечка, а вторият - каквото и да кажем за Хавел, все е малко. Освен, че е един от най-големите европейски интелектуалци, то той е и човек, който не се предаде на съблазните на властта и докрая беше дисидент.
Имаме ли такъв аналог у нас - колкото и да ми е тъжно - ТЦ! Нямаме. Дайте ми име на поне един писател, който не беше издаван, въпреки "дисидентстването" си? Освен Коцето Павлов за някой друг да се сещате?
Не, че Коцето би приел да стане президент, прекалено умен беше, даже и сега не е толкова популярен, колкото заслужава.
някакви литературни недоразумения като лицето Станков (председател на ТКЗС-то Чу) е по-известен от Коцето Павлов. Е, няма такава държава, дето викаше един приятел.
Всички останали, уж дисиденти, ги издаваха като бесни - нито един не можа да извади и 2 реда, написани по времето на социализЪма, които да не са публикувани.
В това е разликата - голямата разлика. 
И не се учудвайте, че ситуацията е такава.
Няма как да сме нормална държава, в която за президент ще се борят Трактора, Волен, бате Серго (това е Ламбо, че на Станиша конституцията не му дава да се кандидатира), Миглена Кунева, неясен субект от ГЕРБ и победителят между двама лузъри - предендентите на ДСБ и СДС (каквото остана от тези букви де).
Липсата на Хавел или Валенса ще ни доведе до недоразумение я от варианта на Уго Чавес, я (да не дава Господ) другаря Путин.


Та да ви попитам де - какъв президент ни трябва?
Мен, ако ме питате, и имам право да избирам номинации - бих гласувал за Хавел.



четвъртък, 19 май 2011 г.

Смяна на министри - какво по естествено?

Пак става весело - апокалиптици, пишман журналисти (Пискова визирам този път) и всякакви други започнаха упражнение по стил с лайтмотива : "Щом падат министри и зам.министри - правителството трябва да си ходи".
Наистина ли са толкова тъпи или това е поредния тъп пиар ход на левите тикви (комунистите)?
Хайде да се напънем и да се сетим как преди 4 години от кабинета на Станиша (коалицията Станиш- Крадлив дедо - Доган) си отидоха Румен ГлавЪтъ (известен като "Пикаещия във фонтаните"), Р. Овч. и Корнелия Нинова. И да се сетим защо си отидоха:
- Румен ГлавЪтЪ - заради нерегламентирани контакти с "оперативно интересни лица" - демек ходеше да се консултира с братя Галеви какво и как. 
- Р. Овч. - поради близки интимни връзки с Вальо Топлото.
- Корнелка - заради източването на Булгартабак и наглото искане на подкупи.


Дали Станиша си посипа главата с пепел и подаде оставка, а? Нещо не помня, да ви кажа, да е имало баш такова действие.
Сега си отиде Министъра на транспорта, според еднни данни , защото се е опитал да прави шмекерии с една държавна поръчка, според други, защото не е успял да се справи с еврофондовете, според трети - по лични причини.


А сега да сравняваме - едните си отиват, защото гепеха и с гъза (как пък Р.Овч. спести парици да е по Карибите баш когато Вальо Топлото пишеше прочуствени писма от ареста и баш когато бяха намерили милиони по банки, сейфове и т.н), ГлавЪтЪ си отиде, защото откровенно се заиграваше с мутрите, а Корнелия направо си искаше подкупи, а този - засега неясно по каква причина, но на мен най-вероятна ми се вижда втората.


Тук , обаче, се появяват левите тикви, а Писковица е тяхната Райна Княгиня и вика :
 Може тези, които се оттеглят от правителството, да не са неговите най-знакови фигури, но въпреки всичко това показва, че нещо не е наред. И определено е така. Въпросът е по-скоро какви пластове се разместват с тези политически трусове.
  Както и да се пренарежда политическият пасианс, посттоталитарният модел на практика е изчерпан. Показва го не само това, което ни дава като жизнен стандарт, но и отношението към него отвън. Тези лица не убеждават, а принуждават зрителите да превключат или на някоя латино-американска сапунка, или на някой мач. Вестниците все повече се застояват по будките, а когато потребителите на нета влизат в мрежите, все по-рядко търсят канализираната информация на ведомствата. И определено предпочитат да карат спокойно, без да се опасяват от поредната мутра, която ще ги помете на пътя, без да й мигне окото, тъй като ще се измъкне без проблем, само защото спонсорира поредните кандидати.
  Всичко това го показва все по-голямото затишие на самите избори. Вялото участие на електората говори много и на никого не е трудно да разчете знаците му.



целият текст - тук - http://angpiskova.blog.bg/politika/2011/05/18/predizborni-trusove-ili-izcherpvaneto-na-edin-upravlenski-mo.749506


Ма да и кажа, за да не се обърква : Пискова, да правиш политически анализ не е като да преведеш автобиографията на Митеран (или каквото там беше превеждала). За тази работа се иска освен малко здрав разум, то задължително и малко по-дълга памет.
Вестниците се застояват по будките, защото са тъпи - пошло манипулирани и хората отдавна предпочитат нета (даже и ти самата). Относно затишието на изборите - избирателната активност при последните парламентарни избори беше неочаквано висока, толкова неочаквано, че всички планове на Гоцето и Станиша да се наложи ГЕРБ да се коалира с тях останаха зад борда.
Това с мутрата, дето бутала хора и спонсорирала избори - Пискова, ти в ред ли си? Да, една мутра бутна хора (май беше в Симеоново), но в държавата стават твърде много катастрофи не от мутри, а от пияни лузъри, от пълни селяни, които не спонсорират никого, просто защото са бедни като мишки.
Колкото и да се надаш, Пискова, няма кой да ти се върже на пошлите манипулацийки - освен лузърите от блог.бг никой не ти обръща внимание. Даже в такава малоумна институция като БНР, където читави журналисти почти няма (с много редки изключения) си никой, нали си го знаеш))).
Няма да те вземат за платен пиар ни на Догана, ни на Станиша, ни на Крадлив дедо, Пискова - не се напъвай. То мадам Велева, дето се вика не успя, макар че доносника Тошо Тошев и дишаше във врата (преносно и буквално), че ти ли - дето си известна на 100 блогъра-лузъри (ТКЗС-то на ЧУ), на 4 слушатели -пациенти на БНР и на семейството си.


Много смях, много.