събота, 13 август 2011 г.

Разделените светове - 50 години берлинска стена


Преди 50 години добрият , мил, човеколюбив социализъм реши да се огради. Със стена. Да се пази от лошия, подъл и войнстващ капитализъм.
13 август е черна дата. Твърде черна. Защото направи така, че на държавите от т.нар. Съветски блок развитието не просто спря, а се върна назад. И плодовете ги берем още.
Не помня стената, защото първото ми отиване в Берлин беше след като падна.
Обаче виждам последствията. Всеки ден.
По улиците, по телевизията.
Стената, която проми съзнанието на хората и ги кара все още да бъдат повече поданици, отколкото граждани. Даже и у нас, където реална стена нямаше.
Все още лумпенизирани и маргинализирани хорица подсмърчат по добрия стар социализъм, където Партията мисли вместо теб, където партийният секретар решава какво е правилно и където най-елементарни продукти от първа необходимост просто липсваха.
Имам откъслечни спомени , че Тоблерон беше връх на сладоледа, че дънки Райфъл са най-желаното нещо и че управителят на магазин за месо беше цар и господар. Лада седмица беше непостижима мечта и се чакаше 15 години, а жилищната площ на нормално семейство беше ограничавана до 100-тина квадрата. Бананите бяха по Нова година, ЦУМ беше единствения МОЛ в София и се предлагаха 2 варианта на дрехи - сини и сиви.

Ходехме на море по 15 дни, но само ако мама уредеше нещо през профсъюзите, защото иначе не ставаше. Токът и парното бяха практически безплатни, но специално с тока имаше проблем - заради износа бяхме на режим 2:2 (това го помня ясно, заради един мач). Нямаше бездомни кучета, но имаше виетнамци, които ги готвеха (май де).
Съученичка с баща тираджия беше най-добре облеченото дете в класа.
Тоалетна хартия липсваше често, но в-к "Работническо дело" беше 2-3 стотинки))).
Сиренето беше два вида - краве и овче, като краве баба го използваше само за баница.
Имахме си цар - Тато, принцеса - Людмила и вечно пиян принц - Владко.
На Великден учители обикаляха около църквите и записваха кои ученици са ходили да се чукат с яйца. Не помня да е имало наказани, но сигурно е имало досиета. Точно тогава пускаха и някой готин американски филм, за да остане народецът по домовете.
В петък имаше съветска телевизия. И филм. Пак съветски. Най-често за войната.
Появата на видеото беше направо светъл лъч - една касета се гледаше по 40 пъти (поне) и размяната на касети беше правило.
Айзък Азимов се продаваше в компект я с Джагаров, я с "Овчарчето Калитко". И с опашка.
Опашките "за нещо" бяха ежедневие.
Администрацията по правило беше повече от работниците. В цитирания ЦУМ имаше 150 продавачки и 700 човека администрация (имам 7 години по-голям брат , който за малко работеше там).
За цветен телевизор имаше списъци и денонощни бдения с проверки през 2 часа.
Ученици, студенти и войници ходеха на бригади, където им плащаха по 2 лева за 20 дни. С общи тоалетни на двора и баня с топла вода 2 пъти седмично.
Магисрталите бяха до Пловдив и до Правец. До морето се пътуваше по 8-9-10 часа и се тръгваше в 4 сутринта.
Имаше жителство. И работа в Кремиковци или в градския транспорт, за да вземеш софийско. (Ако трябва да сме честни понякога ме е яд, че го махнаха - градът ми се напълни с всякаква паплач).
.........................................................................

Мисля си, че всеки може да допълни това, което ни донесе стената. Подозирам, че можем да направим текст по-голям от телефонния указател на Ню Йорк.
Стената падна.
Късно, но падна.
Последствията, обаче, си седят. Някои от тези последствия даже седят в Парламента - например Станишев. Защото светът зад стената беше феотдален, с цар, барони и васали и това беше наследтвено. 

50 години стена. И още поне 50, за да се махнат последствията.

още текстове в http://alexalexalex.blog.bg/

Няма коментари:

Публикуване на коментар