петък, 4 март 2011 г.

Недовършеният роман на една студентка

Да се чудиш и да се маеш защо някакви хора вярват в цензурата))).
Ръкописи не горят, наистина, ама и на кешовете на Гугъл да нямате доверие - това под секрет, че им ползвам блог-платформата.
Цял ден се опитвам да си събера текстовете от тези кешове, ама тц. Не става. А уж зная какво да напиша като търсене.
Няма. Изчезнаха и това е.
И да се тръшкам, и да не се - все тая, значи по-добре да не се.
Все си мисля, че ще успея да си ги получа обратно, в това съм непоправим оптимист.

Ама да си дойдем на думата за цензурата. 
Чета днес, че модератори са се разпищолили и са натряскали банове кой където види.
Ех, не се научиха, ама хич.
Това, че триеш нещо, че го забраняваш и всякакви такива глупости най-често има обратен ефект. Даже не най-често, а винаги.
Трябва да се чете, както не веднъж съм казвал, не само да се пише, ами и да се чете. Ако триещите цензури бяха прочели любимата ми книжка "Името на розата" щяха да знаят, че всички забрани на света, най-сложните механизми за криене и прочие не помагат.
Брат Уилям успя да възстанови изгубената втора част на "Поетиката".

Другари и другарки модериращи. 
Не става, ндам, хич не става. Ни с модерация, ни с триене.
Нормалния живот е по-силен от нета, за щастие)))).

п.с. Като допълнение - този блог се чете от всякакви точки на света, което е още по-забавно)))

България
 608
Индонезия
 31
Италия
 29
Обединено кралство
 21
Испания
 13
САЩ
 10
Иран, Ислямска република
 6
Германия
 5
Швейцария
 3
Холандия 
3
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар