Още един Щрунц в бързината

Автоцитат от изтритият ми блог в блог.бг.
От миналата година е, но го пускам с моите коментари, защото нещата в онова глупаво място не са се променили, а напротив, изтъпяват до безкрайност))).


Няма го. Сайтът. Изчезнал. Да не би и него ГДБОП-а да са го... Ама няма логика. Щрунци си е автор, не е читанката.
Разтърсих се. Даже в кешовете на гуглето е дал фира. Добре, че има последователи - почти всичко хората са копнали и са запазили за поколенията.
Браво!
Та пак се зачетох - симпатяга е. Смешен. Сладък.
И раказите му пропити с тъга някаква ...
Ей този ми е един от любимите.
Виртуалната свалка 
strunz 

Ако позволите да перефразирам една софийска поговорка според моя случай, тя ще гласи: "Дръж се, моме, Щрунц те сваля" 
Та аз такива им редя...
"Не те знам интелигентна ли си или не, но ще ти ги говоря по-просто, че ако не си, пак да ме разбереш. Искам та! Искам та на къра!
Шшшшлляяяк!
Чудиш се какъв е този звук ли? Ами облизах си веждите. Смятааааай!
Искам да шарим боси по черния път, малките ти ръце да човъркат мазолите ми. Ти да ми говориш за Толстой, а аз на теб за Толстолоб. Птиченцата да цвърчат над нас като вряла наденица у смилянски боб. Вятърът да плющи в ризата ми, а аз да псувам верицата му идилично...
Купа сено. Да те потупам по дупето и да те погледна с онзи вакъл поглед, навяващ интимност, и да кимна с глава в посока на купата. Минават край нас деца с учителка, на излет явно. Издюдюквам добродушно с намигване на даскалицата, ти ме сръгваш в ребрата. Съм доволен, има ревност. Ееех, ако знаеш какво те чака в сеното. Слънцето прежуря, красиви мокри пръстени се реят по ризите ни под мишниците и засъхват до ланшните.
Аз мириша на мъж, ти не още.
Събарям те на сеното...
...
Ще изчакаш ли малко така на ICQ-то, че трябва да разбъркам пачата – единият от джоланите, дето ги варя, се е показал и няма да се довари. Ей сега се връщам!"
.

п.с. Абе някой знае ли защо Щрунци спря да пише? Странно - чекиджийте в блога бълват като танкер пред нефтохима, а Щрунци - зачезна.