Време за прошка ли? Да, на някои съм склонен да простя)))

Нали, таковата, е Сирни заговезни, та след като минаха традиционните телефони (мама, роднини, кумове, кумци и прочее задължителности) си викам - абе склонен ли съм да прощавам и ако ДА какво и на кого?
И понеже съм честен си признавам - на някои съм склонен, на други не съм.

Модераторите на блог.бг - стягайте се и ми върнете текстовете - на мейла - и ви прощавам всичко. Сега хвърлих един поглед какво се вихри из блог.бг и изцвилих от радост - такава простотия няма, ндам.

И си викам - я да се разровя в кешовете на Гугъл и да покажа, че повече познавам от г-н Хитов, който все предрича апокалипсиси.
Един текст от 13 ноември 2010 година.
И кажете, че не съм познал)))).



Стига с тази политика, че сам си ставам досаден. Все едно, че след 3-4 години някой ще помни Гоцето с нещо друго, освен с тъпите му изпълнения. Колкото сега помнят недоразумението Жан Виденов - налудничевия комсомолец, дето фалира държавицата.

Както и да е - време за култура)))).
Напоследък някак си нещата започнаха да стават твърде постмодерни и нямаше как да не се обърна отново към класиците (Ихаб Хасан), за да си припомним какво е постмодерното и каква е неговата разлика с модернизма.
Какво е постмодерното в началото на 21 век? Ами същото, каквото беше и при неговото описание :

Така нашата земя изглежда обхваната от процеса на планетаризация, трансхуманизация, макар и разделена на всякакви секти, племена, фракции. Така тероризмът и тоталитаризмът, разколът и екуменизмът се извикват взаимно, а властта се саморазрушава дори когато обществото търси основа за нова власт. Бихме могли с основание да се запитаме: дали в нашето съзнание не работи някаква решаваща историческа мутация - която обхваща изкуство и наука, висока и ниска култура, мъжки и женски принципи, частите и цялото, Едното и Многото, както са казвали предсократиците?

Казано на по-достъпен език - хорицата полудяха. Мутацията е налице. Пръкна се нов хомо еректикус (постмдерното настоява върху липсата на новост , демек новото е добре забравено старо), който бълва чекиджийски (извинявам се за израза) послания, преобръщайки ги в текстове (ако може да пише) или вербалности (ако е по-неграмотен). Дето се вика, очаквам всеки момент ФСБ да запишат песен с Азис, за да се убедя, че нещата следват постмодерното)))).

А в това време светът се превръща в смешение от факт и фикция, медиите свеждат историята до случване, науката приема собствените си модели за единствено възможна реалност, кибернетиката ни изправя пред загадката на изкуствения интелект, а технологиите правят достъпни за сетивата ни края на чезнещата вселена или призрачните пролуки в материята.

Историята е случване, даже когато не ни се иска. След истрически запой винаги боли глава, независимо дали алкохлът е бил качествен))). И трябва да има изкуствен интелект, тъй като в реалността интелекта взе да липсва. Дерида говореше за "липсващото присъствие")))).

Даже ако погледнем малкото затворено блог общество, в което (по все по-неясни причини) продължавам да принадлежа , ще се окаже, че историята е случване, а разумът липсва.
Имаше времена, в които можеше да се прочете нещо нормално на първа, цензурата беше невидима, а откровенните луди не получаваха подкрепата от модератори и от други луди.
Сега нещата са наистина постмодерни, чалгицата е на мода (визирам откровенно идиотско-порнографските текстове и налудничавите комунистически изцепки).
Не се примирявам, приемам го като даденост.

Постмодерното е забавно. Любимите ми автори са постмодернисти - от Филип Рот, през Веничка Ерофеев до Джезуалдо Буфалино (къде забравих Умберто Еко, а?)

Стана твърде сложно)))
Да направим нещата по-простички.
С песничка.
За тези, които продължават да ме четат.
И за ТЕБ.))))