Петък - шашав ден, липса на време и един Щрунц за настроение

Знам си аз, че петъците ми напоследък все са шашави. И този няма да направи разлика.
Затова - един Щрунц.
За настроение.


Щрунци има опит с мадамите.
Сваля ги от раз. Не винаги де. Или почти никога. Ама той не е виновен, както става ясно от историята.
Свалка в три стъпки 
strunz 

Знаех точния маршрут, по който се движеше тя в морската градина. На коя пейка сядаше. Колко време четеше книга там. Реших се, ще действам. От година не бях правил секс, но проблема не беше в мен, естествено. Беше вжените – не искаха.
За да няма провали бях предвидил три варианта на действие, все на един от тях трябваше да се върже.
Три пункта: Библиотеката, Алеята и Пейката под пантеона. Ако съм последователен и локомотивиран ще успея.

Библиотеката. Тя ходеше там и си вземаше книга. Аз се вмъкнах след нея и почнах да се разхождам на сантиметри зад гърба й. Походката ми пружинираща, елегантна и ненатрапваща. Съвършенството ми кънтеше из въздуха и почти би могло да бъде чуто ако не го заглушаваше шума от книгите, които без да искам събарях докато си пружинирах лежерно. Тя не ме забелязваше?! Не ме!
Ужас.
Трескаво мислех как да я впечатля.
Тя стоеше от едната страна на рафта с книги, а аз от другата. Реших да я впечатля с ръст. Сложих два тома “Избрани речи на Т.Живков” на земята под всеки един крак и стъпах върху им. Добавих приказни 5 сантиметра към ръста си и я изгледах победоносно.
Дори не ме погледна. Слава богу, че екс вожда е говорил доста. Наредих две купчинки по 5 тома и заеквилибрирах върху тях. Вече съм два метров левент. Погледнах я строго, полу фас, имитирах римски профил като си разперих дланите около слепоочията си наподобявайки лавров венец. Тя ме погледна исе прекръсти. Обнадежден, че ме мислят за сина божи си огледах дланите исе чудех как ги е взела за трънен, а не за лавров венец.
Няма значение, имах напредък. Сложих още по три тома на всяка купчинка исе закетрих върху тях. Заприличах на Родопския колос. (бел.авт.лир.откл. - ходих към Кърджали, ама ни види ни вици. Колос йок!). Изправих се в цял ръст и се ухилих като на зъболекар. Тя ме изгледа отдолу и направи гримаса. Понече да каже нещо, но преди това да се случи, моят мозък я изпревари, веднага асимилира същината на гримасата й – тя сигурно ми е видяла космите в носа. С рязко движение си сложих двете ръце не лицето, ноне предвидих размаха, наруших баланса, книгите поддадоха и с цялата си мощ и величие паднах по гръб върху задния рафт. Ефекта на доминото – още три рафта един след друг се събориха. Болка, срам и злеприкрита ерекция ме разпаряха.
Припаднах за малко, колкото да не е без хич.
Свестиха ме, колкото да ме изхвърлят. По стъпалата. Аз се изправих, изтупах се и ги погледнах като третяковски галерист китайски туристи. Демонстрирах буйно психично надмощие. Нямах време да се занимавам с тях. Затичах се към план Б.


Алеята. Бях скрил зад едно дърво малко по-навътре една раница със шлифер и принадлежности за бръснене. Огледах се, нямаше хора. Съблякох се гол и облякох шлифера. С бутилка вода, пяна за бръснене и туристическо огледалце си избръснах краката, слабините, мишниците и корема във формата на сол ключ.
Исках да я впечатля с плът.
The F word. Flesh. Fresh. Diushesh. Тишина! Задава се!
Застанах на край алеята и я зачаках. Показах крак. Леко и ненатрапчиво отново. По английски. Вгледах се в коляното си и се размечтах. Като вдигнах поглед, тя вече ме бе подминала и веднага се затичах към нея:
- Госпожицеееее! Дзак!
- Какво? – вдигна най-спокойно вежди тя
- Ами аз...мене де...виж ме на!
- За конгрес на лилипути ли се гласиш?

Изпаднах в недоумение и се погледнах долу. Отново ужас! Нямах ерекция! Умението ми да се оправям в неловки ситуации се прояви и й казах:
- Момент!
После усмихвайки се и вървейки назаде, с леки средновековни реверанси сескрих зад един храст твърдо решен да си възвърна ерекцията. Това е изпитан метод. Мой патент – пее се песента Пеперуда в два тона – фа и сол, като солсе пее наобратно и се чува лос и фа, лос, фа, лос, фалос , древен ритуал за дъжд, дъвче се черен пипер, скача се насечено докато почне да се чува от слабините ти ритъма на кастанети и си мислиш за нещо еротично, например за малка стомничка от Карлови Вари.
Дееспособността ми се възвърна за около десет минути. Горд затичах с високоповдигнато коляно към моя сексуален обект. Той, т.е. тя се беше обектно ориентирала на някъде. Нямаше я!
Седях полугол, насълзен и бършех очите си в шлифера. Жените не могат дачакат.
Бързо се съвзех и отидох към раницата. Изпуших една цигара докато си избия образа на стомничката от главата и се успокоя генитално. Облякох се и затичах към...


Пейката под пантеона. Предният ден бях разкопал от цимента краката напейката. Вадих и болтове, не че ми трябваше, ама се бях развълнувал от Prison Break.
Тя беше седнала на пейката и си четеше. Точно по график. Затичах се и със скок седнах на другия край на пейката. Тя ме изгледа със свити очи и нищоне каза. Продължи да чете. Закачих раницата на пейката зад мен и почнах непринуден разговор. Говорех за латино танци и си движех дупето напейката. Само посветен би разбрал, че всъщност се мъчех да откопая кракатана пейката. После говорех за бременността при слоновете, за дънни платки, обяснявах как се вари ракия в с. Каменар и т.н. Аз бликам от теми, това е със сигурност.
Целта ми беше да стана рязко и пейката да се наклони в нейна посока като севдигне под мен и по този начин тя да падне на земята. Аз джентълменски дай подам ръка да стане и като ми хване ръката да я придърпам на един дъх разстояние от мен и тогава да дадем дума на химията. Мило, нали?
Но какво се случи. Станах рязко, пейката се вдигна и тя падна на земята, пейката после се върна в същото състояние, но връщайки се ми се стовари върху крака. Ревнах. Ревнах от болка като ранена в сърцето пантера. Но товане беше нищо, раницата както бе закачена излетя и се стовари върху главата й. Тя седеше на земята, с ожулена длан и раница на главата. От раницата течеше белезникава благовонна смес. Сетих се. Това са остатъците от бръсненето – крем, вода и косми с различен размер и къдравина. Бях гисъбрал в един термос за да ги хвърля после, аз все пак пазя парковете от мръсотия...

Значи хлипам си аз, очите зачервени, сополите неравноделни и я гледам и сечудя какво ли ще каже тя.
Тя ме изгледа отровно.
Извади си мобилния телефон и набра един номер.
- Петя, аз съм! Няма какво да му мисля повече! Да, и аз теб! Мразя мъжете! Вече съм сигурна. От днес!

Тя се отдалечи бързо, а аз дълго инвентаризирах наум раницата си и се чудех дали не липсва нещо. Ама ръцете й бяха празни, така че всичко е наред.

И тогава ми светна! Ха! Хаа! Значи вината не е в мен? Тя просто не си пада по мъже.
Знаех си, че аз сам по себе си съм си чудесен!

Необикновените сексуални приключения (Щрунц)

Краят на всеки месец е малоумен. А на тримесечие - съвсем лудница.
Затова малко Щрунц за разтуха.


Бихте ли подържали фикуса?
strunz 
Ако разполагате с професионално видео ще ви кажа как да си свалите една рецепта за безусловна женска капитулация. Записва се един определен епизод от Анимал планет където Стивеееей дои крокодили, режат се 1, 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23-и кадър. Сглобяват се на обратно, режат се средните честоти на звука. Кадрите се проектират инверсно в режим сепия. Слага се цифров филтър на RGB сигнала с КОI8-R кодиране и се четат съставки. Адски спиритическо. Спиритус санктус!


Онези, които нищо не запомниха, да знаят, че някои от съставките са: фикус в саксия (символизира вечнозеления мерак; млякото, което тече от листата му (символизира това, че сме бозайници), индрише в джоба (символ на компота), тигрова мас на задника (да ти люти за кураж), 100 грама анасонлийка (за засилване на излъчването на хормони), перманентна ерекция (трейд марк, майна), олд спайс на прах (използва се като изкуствен пърхот, за да не биеш на очи), презерватив - няма да ви пиша защо и... т.н.
Въоръжих се с атрибутите и с търпение. Взех фикуса и тръгнах по варненските улици. Влизам в аптека N° 8. Хубава фармацевтка (хм... къде другаде в българския език има съчетанието "втк"?!) Казвам заклинанието в стил "Сезам, отвори се", което в случая е:
- Бихте ли подържали фикуса?
ДЖАН! Тя се пресегна с две ръце през отвора на колкото човешка глава гише, хвана фикуса за саксията и... времето спря... Часовникът спря. Хората замряха. Вкаменени. Само аз се движа. Страхотна поза – надупена, с ръце през гише и държи фикус. Няма да кажа колко пъти я обладах, видиотен от собствената си безнаказаност.
В момента, в който си взех фикуса всичко се раздвижи. Секундарникът на часовника тръгна, хората се откамениха, тя ме погледна и... ми поиска телефона. Не се посвени и си призна, че било любов от пръв поглед. На ум си казах, че не е от пръв, а от много и че не е поглед, а нещо друго, но тя нямаше как да знае.
Доволен, тръгнах надолу. Виждам шефа. Той крив. Хм... Викам му:
- Шефе, може ли за малко. Би ли подържал фикуса?
ДЖАН! Всичко замръзна пак! Ами сега...? Не ми се искаше, но... нямаше как... Само веднъж! След това повърнах и го ритах, ритах, ритах... И за капак отворих една бирена бутилка в задника му. Жаден бях де...
Псувайки си взех фикуса. Всичко живна. Шефът ми вдигна вежди и се усмихна. "Мисля да ти направя заплатата 700 евро" – и ме гледа като чичко Димитров.
Уау! Ама това действало здраво бе!
Сетих се за детската си любов. Бетина Чампоева! Я сега да видим ти на кого ще се правиш на телевизор, а?
Изнамирам я! Излъгах я, че имам херния и я помолих да подържи фикуса. Няма да ви обяснявам как си ожулих ръцете при опита си да застана на челна стойка, само и само да успея да направя 69 с нея. Или как съборих една китайска ваза, мъчейки се да се кача толкова нависоко, че тя да може да ми върне жеста с френската любов. А беше толкова романтично. Бях лигав и любвеобилен. Скубах й бакенбардите с любов, дърпах й космите под мишниците, рисувах й допълнителни стрии... с една дума си отиграх за пропуснатото като дете.

И така. Сега си ходя с фикуса навсякъде. Чудите ли се защо онова същество с червения ник от малки буки спря да ме псува*? Ами вървя си с фикуса и тя ми вика "Щрунц, ти си..." порой от псувни... А аз, кротко:
- Би ли подържала фикуса?

*(бел. фикусособственика - Фрий, не става дума за теб. Теб си те платоничам! 

Щрунц - за разтуха

Понеже не бива все за идиоти да си говорим - хайде малко Щрунц))).
Възстановяваме бавно, но сигурно.

Животът не ни позволява да сме идеални

Аз, като един умен човек, който храни опит и от чуждия такъв, много обичам да давам съвети. Ще ви съветвам сега за спонтанността (дума с три нъ-та и три тъ-та, е има и две о-та, две а-та и две съ-та, но да не издребняваме).

Трябва да сме спонтанни в секса, да няма уговорки, приготовления. Да живеем за момента. Защото аз веднъж изтървах mementoто и още ме mori това.

А то беше, защото отново исках всичко да е идеално. Но не като старата соц. дъвка “Идеал”, чието име представлява за цяло едно поколение съвсем същата гавра като да кръстиш морга “Щастие”, презерватив “Sure”, торта Мраморна, циганин Белчо или шампоан “Глава и рамене”(сякаш ако нямаш косми на раменете не трябва да го ползваш, а?). А като онова, от което после, докато го разказваш, те заболяват зъбите, толкова захарен е споменът.

Поканен съм от едно създание на вечеря със свещи. Попитах я какво да взема, а тя ми каза нещо за пиене.

Ясно си беше, че вечерята беше камуфлаж за хорските езици. Ако не се сещате за какво става дума, ще ви намекна – секс! Щедростта ми, прословутата горката, не ми позволи да взема по-малко количество вино от 25 литрово бидонче, ексдом на сирене за експорт.

Три часа след началото на приготовлението бях готов. Пълно снаряжение. С раница и бидонче на връв. Бидончето го бях оборудвал с колелца от един куфар, които залепих, за да мога да го суркам, че от нас до кв. "Чайка" си е бая път. Със себе си носех отварачка за бира, лента с 32 презерватива около кръста, залепен микрофон на гърдите (обръснати преди това), за да мога да запиша за поколенията разговора, снимки от казармата, диапозитиви от Ермитажа, резервен чифт чорапи (в случай, че тези се изпотят от мъкненето), американско веро и ръкавици за миене на чинии, аптечката от колата, парализиращ спрей за vinoveritas джебчии, половин хляб и две кебачета за из път, бутилчица с газ за запалки, видеокасета “Анални кралици ІІІ – Презареждането” и още една от сватбата на братчеда, фотоапарат, 5 резервни ленти, китара на гърба, песнопойка, джапанки, тривка, пемза, хавлия и шапка за баня, четка за зъби, флос, уокмен, зарядно за мобилния, помпа за увеличаване на пениса, молив за карти, лист с начертани полета с Н и В, пак за карти, колода карти, тесте джокери, колекцията от салфетки за размяна, испанско-български разговорник, за да превеждам Хулио Иглесиас докато пее, книжка за оцветяване, контактен гел, гел за коса, антипърспирант, тиган за незалепващи на сутринта палачинки, вакуумиран плик с пъстърва в марината, малка разфасовка от бурканче с кисел чесън, две свещи, три божура, чекийка, магнит и цял джоб пълен с ядки и кламери. Всичко това беше или в раницата, или привързано по мен и дрънчащо величествено. Беше удвоило теглото ми, но това не ме плашеше.

Не можах да вляза в колата. Опитах да си взема такси, но таксиджията се прекръсти и почна да нечленоразделя по радиостанцията, като се разпаряше от смях. Останалите бакшиши на пиацата му отвърнаха с клаксони и присвятквания. Добивах лека известност.

Залезът падна над града. Сигурно още го боли задника от телевизионната кула, но стоически си замълча.

Мъкнех се като терминатор повече от час, погледът ми мразеше всички жълти коли и им казваше I’ll be back. Бавно напредвах, почивах, пушех, а на всеки три спирания вадех китарата и свирех за пари, да не съм капо.

В около 23:57 часа пристигнах пред блока. Опитах се да мина през входа, но не успях. Всичко ми пречеше. Успях да отворя и другата страна на вратата с лопатката, която висеше на кръста ми, но като стигнах до асансьора разбрах, че да вляза там екипиран така е все едно да си вкарам главата в ауспух.

Излязох пред блока и натиснах звънеца й, чаках. Чаках. ЧАКАХ. Н и к о й. Натисках и натисках, чак взех да скимтя. Тогава реших да й направя серенада. Извадих китарата и запях “O, sole mio...”, но на португалски, защото в интернет само на този език го бях намерил. Любопитни муцуни, същества незавършили еволюцията си, накацаха по терасите. Пеех деветата песен от репертоара си, когато към мен полетяха домати, щипки, кюнци, дискети, компоти без сок и т.н., всички надлежно екипирани с викове от гаубиците им, гласейки почти едно и също: “Разкарай се, бе кретен!”. Аз подскачах и успешно маневрирах между нападките, като продължавах да възпявам срещата си с едноименната песен на Щрунците.

Вчерашна манджа, притоплена до врялост, полетя към мен и ме ощави. Пуснах китарата и взех да скимтя, квича, вия, дръгна, ръмжа... (бих добавил и да си оближа топките, само и само да разберете за каква кучешка болка става дума). Доволство залегна вражеските редици от балкони. Хъхъкания и отекващи оригвания описваха първия успешен удар-попадение. Събрах сили и гневно им запях “Комунизмът си отииивааа...”, защото с ощавеното си теме бях същински Щрунц Тръпката, пародия на Кръпката, който сам по себе си е пародия на... и той ако знаеше кого щеше да се ожени за него...

Врагът се оживи. За 35 години съвместно съжителство, входът за първи път беше задружен. Имаха общ противник – един келеш, пеещ на неразбираем език и то равноделно. Нещо, което е в разрез с тяхното понятие за култура, бахур, кючек и Чайкафолкфест.

Отново артилерия. Замразени патладжани, автомобилна гума, портрет на нечия жена в рамка, голяма да се събере Наполеон с вдигнати ръце, часовник с изпружена кукувица, саксия с мушкато (естествено последвана от удар с тиган в глава, като последната е на осквернилия мушкатото шипченски опълченец от "Чайка", а инерцията на тигана е придадена от ръката на онази, която преди 20 години и преди 20 килограма му е взела фамилията).

Включиха и юнген солдатените. Келешите квичаха от кеф и хвърляха по мен чиниите с гадни манджи. Един превъзбуден сополанко метна супник с потекло, а потеклото, в лицето на баба му, припадна потресено.

В продължение на час може би, а защо и не, продължи битката. Краят настана, когато о.з. обергрупенфюрерът на блока, облечен в потник, който някога е бил без дупки, но и тогава едва ли е скривал могъщо окосмените му телеса, ме заля от втория етаж с бензин и си запали цигара. Всички спряха да хвърлят и настана тишина, прасе да заколиш – ще се чуе... Изродите чакаха да видят дали ще ме запали. Аз не чаках.

Някой беше повикал и полиция. Разбрах го, докато бягах панически само и само да не ме подпали гадният фашист, и видях в огледалото за обратно виждане на раницата полицейски лампи. Отвсякъде е било време да си ходя.

На следващият ден се видях със създанието. Бях в лепенки, синини, изгаряния, опърлени косми в носа и ушите (забравих да спомена, че като избягах направих глупостта да си запаля цигара и...). Тя каза, че живеела в другия вход. А и квартал „Чайка” ли съм казал? О, не, тя живеела в квартал Левски.

И така. Човек никога не може да е идеален. В стремежа си да подготвим всичко изпускаме най-важното. Живота!

Хайде, аз ще си ходя вече. Пич, я ми подай онази патерица.

http://strunz.be/